Варваринът не би намерил думи за това, което почувства. Стъписаното мълчание на Гарваните му подсказа, че преживяват същото. Погнуса и отвращение бяха твърде слаби думи.
Ша-Каан обаче не се задоволи да вложи безмерно презрение само в погледа си.
— Нищожно човече, готов си да пожертваш живота на всеки в Балея и цялото ми Люпило, ако не ти обещая да помагаме в задоволяването на твоето властолюбив?
— Предпочитам да го наречем справедливо обезщетение за личната жертва, която правя, за да спася цяла Балея от неминуема гибел.
— Но ние не искаме нищо в замяна — рече Хирад, макар че гърлото му се сви. — Правим го просто защото трябва.
Стилиан го изгледа присмехулно.
— Явно не си обмислил положението достатъчно задълбочено за разлика от мен.
— Стилиан, не се чуваш какво говориш — обади се Дензър. — Не можеш да ни зарежеш ей така, сам знаеш.
— Нима? Аз вече загубих всичко — отвърна Стилиан, без да се озърне. — Не ме предизвиквайте.
— Ще обречеш всички ни… — наежи се Хирад.
— Убеди своя дракон да не проверява колко съм неотстъпчив.
Варваринът жадуваше да изтрие самодоволната усмивчица от лицето му, но помнеше, че този маг може да го изпепели преди да е извадил меча от ножницата. Ша-Каан изръмжа гърлено, сякаш някъде далеч падна лавина. А Стилиан още се усмихваше.
— Според мен няма какво да обсъждаме. И все пак бъди любезен да потвърдиш обещанието си, за да разчитам на твоята чест, че ще го спазиш.
— Моят отговор е точно какъвто би могъл да очакваш — избоботи драконът.
Стилиан се ухили до ушите.
— О, богове… — тихо ахна Хирад.
Не знаеше какво го подтикна да се метне напред, да грабне писанията на Септерн от ръцете на Стилиан и да се затъркаля презглава по земята.
Две огнени струи блъвнаха от устата на Ша-Каан. Хирад щеше да помни винаги как в последния миг усмивката на Стилиан се скова. Тялото на мага отлетя назад, обгърнато в пламъци и с огромна дупка в гърдите, главата му се овъгли.
Падна трийсетина крачки по-нататък и торсът му се отдели от почти невредимите крака, вятърът разнесе малко пепел.
— Нагло човече — изсъска драконът.
Незнайния помогна на Хирад да се изправи. Варваринът се тресеше. Дензър затискаше устата си с длан и побелялото му лице издаваше, че малко остава да повърне. С другата си ръка крепеше Ериан, която не можеше да си поеме дъх. Хирад се взря в Илкар, който зяпаше зашеметен и леко въртеше глава, а ушите му почервеняваха.
— Дано това ви послужи — смънка варваринът и му подаде книгите и пергаментите. — Нали разбираш, за да направите нещо… Нещо друго.
— Аз ще се подготвям за битката — заяви Ша-Каан. — Очаквам скоро да чуя какво ново решение предлагате.
Илкар отвори уста да възрази, Хирад обаче припряно размаха ръка.
— Не сега. Да вървим.
Той отведе Гарваните настрана. Тримата Закрилници стояха над трупа на Стилиан, ту се споглеждаха, ту се обръщаха към Незнайния.
— Какво ще стане с тях сега? — зачуди се Хирад.
— Нямам представа — отвърна Незнайния, — но нека обсъдим по-неотложните затруднения. Илкар, Дензър, Ериан — можем ли да направим нещо?
Другите двама магове впиха погледи в Илкар.
— Имаме една възможност — въздъхна елфът. — В Библиотеката на Джулаца се убедихме, че на теория е осъществима, но се отказахме, особено след като Стилиан предложи нещо много по-практично. Да благодарим на боговете, че се сети да измъкнеш това…
Илкар плъзна пръсти по книгите.
— Тоест и сега ви е по силите да затворите разкъсването? — уточни Незнайния.
— Можем да си го представим — сви рамене Ериан.
— Само че… — проточи Илкар. — Не ни стигат силите да извършим заклинанието, както бяхме намислили. Нито ще задържим заклинанието толкова дълго, че правилно да възстановим целостта на пространството между измеренията.
— И какво остава? — озадачи се Хирад.
— Ще разрушим разкъсването.
— Прекрасно, значи ще се отървем! — потърка ръце Хирад, но радостта му се изпари, когато видя изражението на Ериан.
— Не знаем какво ще причини това тук, в Балея или в пустотата. В пространството между измеренията ще има силни смущения, а Септерн изрично е подчертал колко са опасни. Така можем да предизвикаме взаимно разместване на измеренията, да разрушим структурата на някое от тях или на всички заедно. Не се знае.
— Но нали нямаме друг избор? Ша-Каан се постара да нямаме… — промърмори варваринът.