Ша-Каан се превъртя ловко и с ликуващ рев оповести възмездието. Огледа отново битката, избра си нова цел и полетя към нея.
— Истинският въпрос е дали разкъсването беше неизбежно странично последствие от Крадеца на зората?
Стилиан говореше без укор и Дензър не се наежи отново.
Четиримата магове още седяха около огъня, лулата на Дензър димеше по малко в устата му, но за него беше прекалено усилие дори да я засмуче по-силно и да разпали тлеещия тютюн. Главата му пак бе опряна в скута на Ериан, която разсеяно го галеше по косата. Илкар ръчкаше жаравата с дебел клон. Стилиан, отново събрал косата си отзад на опашка, се бе настанил сам от другата страна на огъня.
А на площада другите Гарвани и Дарик спореха кой е най-точният начин да измерват сянката по пладне. Трябваше да решат скоро — пладне щеше да настъпи след малко.
Кавалеристите и Закрилниците, които не бдяха на пост, имаха по-неприятни задачи. Налагаше се да разчистят града, да изгорят труповете и да претърсят всяка сграда за криещи се врагове. Искаха Парве отново да бъде мъртъв град. Не биваше да остане никой, освен доброволците, съгласни да мерят всеки ден сянката и да съобщават с мисловна връзка резултата.
Маговете пък се бореха със същината на проблема — как да затворят разкъсването преди силите на Каан да намалеят дотолкова, че Балея да бъде опустошена от огън?
— За да отговорим на твоя въпрос — каза Ериан, — трябва да преровим всеки текст на Септерн, съхраняван в Школите. Сега е очевидно, че основата за мощта на Крадеца на зората е разкъсване в някакво завихряне на пространството между измеренията. Предполагам, че ако заклинанието не беше ограничено, щеше да отвори твърде голямо разкъсване, което щеше да засмуче всичко. Затова са го наричали и Гасителя на светлината.
— Моето обучение бе насочено единствено към овладяване параметрите на заклинанието, а не към ограничаване на силата му — сви рамене Дензър.
Илкар престана да мушка с клона в огъня.
— Тоест казваш, че може и да е имало начин да затвориш пробива към завихрянето, когато си премахвал формата от мана накрая.
— Да, но нямаше такива подробности в най-важните текстове за заклинанието. Нищо чудно да са скрити някъде в кодираните знания. Септерн е разбирал много задълбочено пространствената магия.
— Не би могъл да го прочетеш в текстовете за извършване на заклинанието — заяви Ериан. — Помисли — за да затвориш завихрянето и в двата му края, се нуждаеш от ново заклинание.
— Значи ти предполагаш, че нито в текстовете за заклинанието, нито в извършването му това не е било предвидено? — уточни Илкар.
— Да.
— Защо си убедена в това, книжнице от Дордовер? — изгледа я високомерно Стилиан.
— Престани, Стилиан, ще минем и без твоето надуто снизхождение — троснато изрече Илкар и сам се учуди как си позволява да говори с Господаря на хълма.
Стилиан кипна, но Дензър го изпревари:
— Господарю, Илкар е прав. Все пак Ериан е напреднала в изучаването на скритите знания.
— Запозната ли си с делото на Септерн? — скептично попита Стилиан.
— Разбира се — вдигна рамене тя. — Нали е бил от Школата Дордовер.
— Само по произход.
— От Дордовер — повтори натъртено Ериан. — Но не е задължително човек да е проучвал знанията, за да приеме мнението ми. Здравият разум е достатъчен. Не ме прекъсвайте, моля. Не се опитвам да уязвя никого. — Тя отпусна длан върху ръката на Дензър. — Разбрахме ли се?
Той кимна недоволно.
— Добре. Ша-Каан е прав, че поне наглед Дензър е извършил заклинанието неточно. — Тя впи пръсти в ръката му. — Не бива обаче да забравяме как Септерн поначало си е представял заклинанието, колкото и да недоумяваме защо го е сътворил.
— Обичал е експериментите — подхвърли Илкар. — Просто му е хрумнало да види докъде може да стигне.
— Вероятно — кимна Ериан. — Ако Крадеца на зората бе извършен правилно… тоест с целия му размах, мощ и продължителност, отвореното завихряне щеше да погълне цяла Балея заедно с Южния континент. А сега ми отговорете — вие щяхте ли впишете в заклинанието начин за затваряне на завихрянето, ако е ясно, че не би имало кой да го затвори?
— Дензър, ти какво направи? — попита Илкар.
— Просто разруших формата. Признавам, много припряно, но запасите ми от мана се изчерпваха напълно. Стори ми се по-безопасно, отколкото да прекъсна връзката си със заклинанието, така поне имаше някакво равновесие. Ако не бях побързал в разрушаването на формата, имаше опасност да се разрасне неудържимо, а не бих рискувал цялата му сила да се стовари обратно върху мен.