— Но там живеят безобидни крилати същества. Не можете да ги… Що за убийци сте вие!
Човекът хукна обратно към портала пред погледа на стъписания дракон.
— Няма да им попречиш. По такива закони живеем ние… Септерн обаче не го послуша. Не можа да попречи. И след време се върна. Ша-Каан го очакваше.
Ша-Каан прогони спомена и се издигна нависоко. Преди да направи салто във въздуха, нададе гърлено ръмжене към стражите пред разкъсването, за да ги извести, че отива във Волнокрил. После се спусна стремително към особено гъсто сплетени корони на дървета.
Макар за него да бяха минали почти четиристотин от годините в Балея, наслаждаваше се на тръпката от пикирането към това средище на Люпилото. Не се налагаше да фучи така, но пък иначе нямаше да е вълнуващо.
Шеметно доближаваше наглед непроницаемата стена от зеленина, но с единствено движение на крилете зае точната позиция във въздуха, после ги долепи до тялото си и светкавично се провря в пролуката. Долината се откри пред погледа му.
Покриваше я мъгла, меко искряща под безбройните копия зеленикава светлина между гъстите листа. Долината на Люпилото се простираше във всички посоки, докъдето стигаше погледът на някой от вестарите. Влажните гори създаваха чудесния мек и топъл климат, толкова благоприятен за люспите и навяващ покой. Ша-Каан отправи кротък зов и му отвърнаха четири, може би и пет снасящи женски, скрити в мъглите.
Ромоленето на вода, полюшването на клоните и отзвукът па неговото приветствие вдъхнаха безметежност в душата му. С разперени криле забави полета си, превъртя се, за да окъпе умореното си тяло в топлата влага, и се спусна, изпънал шия. След още десетина маха с крилете проникна през мъглата и гледката под него му донесе ведрина сред тревогите.
Насред долината на Люпилото течаха мудните води на широката река Тере. Започваше от могъщ водопад в северния край, руслото се разстилаше все повече, запълвано от други водопади, и завършваше с южния пролом, където се шмугваше под земята. По клоните на дърветата, покрили склоновете, гнездяха птици, които се хранеха с Огнена трева и разпръскваха семената й по огромни ливади из долината. Тук-там стърчаха тежки камъни, а където почвата беше в най-тънък слой, вестарите строяха своите колиби от греди и тръстика.
Ша-Каан минаваше ту над един Родилен Чоул, ту над друг — обикновени ниски постройки с плоски покриви, където имаше най-добри условия за излюпване и укрепване на малките дракони. Във всеки пламтяха огньове под огромни казани с вода, по каменните стени се стичаха струйки и овлажняваха пръстта, в която бяха гнездата.
Той зави бавно и ловко, разпери криле, изви ги за бавно кацане и разтърси скалата под краката си. Неговите служители притичаха да го посрещнат.
— Невредим съм — успокои ги Ша-Каан. — Не се занимавайте с мен, искам да видя какво сте свършили.
Всички заповеди бяха изпълнени точно. Той въздъхна радостно. Волнокрил… Неговият дом.
Конструкцията от бял полиран камък се издигаше поне сто и петдесет стъпки. Ниските преддверия водеха към огромната зала, където Ша-Каан си почиваше и изслушваше покорните му хора. Куполът представляваше съвършено полукълбо и чак при четвъртия опит за изграждането му Ша-Каан остана доволен. На всяка от осемте стени бе гравиран собственият му лик, за да отблъсква злото от всички посоки.
От двете страни на купола се издигаха кули — сияещи колони от камък, чиито върхове се обвиваха в изпарения. И в техните основи имаше казани с вода над разпалени огньове. Ша-Каан също като малките дракончета се чувстваше най-добре сред топла влага, когато не беше при сродниците си в Чоула. Тя беше балсам за люспите, крилете и очите му.
Волнокрил дължеше името си на смайващото изваяние над купола, достигащо височина триста стъпки — крилете на Ша-Каан, пресъздадени от камък до последната подробност, извити нагоре и докосващи върховете си, забулени в мъгла. Подобаващ символ за властта му над Люпилото.
Той затвори очи, внимателно нагласи тялото си и се прехвърли под купола. Краткото проникване през измеренията беше възможно при пълна неподвижност и ставаше неизбежно, за да влезе в сграда, през чиито входове можеха да минат само помагащите му хора.
Влажният задух вътре тутакси облекчи умората му. Намести се, протегна шия върху мокрия под и разсеяно подъвка една от балите Огнена трева, струпани покрай стените, преди да схруска вързана до тях коза. Позволи си мигове на съзерцание, погледът му се плъзгаше по стенописите, напомнящи за отдавнашна прелест. Такава беше земята преди драконите да подхванат борбата си за надмощие. Сега тази красота можеше да бъде видяна на твърде малко места. Някога и Кеол изглеждаше така. Ша-Каан си рече, че картините още не са довършени, но паметта пак го пренесе в онзи съдбоносен ден на първата му среща със Септерн, довела неизбежно и до сегашната заплаха за Балея и разкъсването, зейнало в небето над Терас.