— Изборът пред нас е твърде ограничен — започна Кард. — Знам, че подчертавам очевидното, но искам да знаете точно в какво положение изпаднахме.
Керела бе свикала целия Съвет, за да изслушат пълководеца.
Седяха в покоите на Съвета — пръстен от стаи около Сърцето на Кулата. Трите прозореца във външната стена бяха отворени и пропускаха светлината на следобедното слънце и кроткия ветрец.
— Генерале, първо бихме искали да чуем колко войници и магове са ни останали — помоли Керела.
Кард кимна и разгърна парче пергамент.
— Възложих на един взвод да преброи всички в Школата. Уви, привършиха твърде бързо. — Той си пое дъх и продължи: — Между тези стени сега имаме сто осемдесет и седем магове, ако броим и вас. Вчера бяхте над петстотин. И с войската не сме по-добре. Сега командвам седемстотин и седемнадесет годни за битка мъже, имаме още трийсетина ходещи, куцукащи или лежащи ранени, а още дузина едва ли ще доживеят утрото. Тук се събраха четиристотин и осем деца — от пеленачета до тринадесетгодишни. С тях дойдоха шестстотин осемдесет и седем жени и триста и четиринадесет мъже с различна възраст и сили. Общо сме две хиляди триста петдесет и петима. Да, цяла тълпа, но за щастие кладенците са дълбоки и пълни, а вие обърнахте внимание на предупрежденията ми да струпате запаси. Разполагаме с храна за четири седмици, а после…
Барас чуваше оглушително ударите на сърцето си в смаяното мълчание. Никой не отместваше поглед от трицветния лакиран плот на масата.
— Земни богове… — ахна тихичко Торвис, прегърбил дългото си костеливо тяло над масата. — А колко жители имаше градът?
Всички отново се вторачиха в Кард, който неловко се размърда на стола си. Отбягваше погледите им.
— Преди нападението на западняците в града имаше петдесетина хиляди души, но е трудно да се каже точно — някои бяха дошли по работа или на гости, ние пък пратихме магове и войници за отряда на Дарик. Както и да броим, в Школата се приюти само една двадесета част от населението.
Керела притисна длани към лицето си и бавно завъртя глава. Кард вдигна ръка.
— Разбирам колко наскърбени, стъписани и безпомощни се чувствате, но не забравяйте, че мнозина от съгражданите ни са избягали в околните земи. Вярвам, че ще се доберат до Дордовер и останалите Школи. И все пак… Загубихме мнозина доблестни бойци при отбраната на града, несъмнено има и голям брой пленници. Точно те са най-тежкият ни проблем.
— И какво всъщност можем да направим? — попита Ендор с крива усмивка.
— Изборът е ясен — предаваме се, като премахнем Покрова и отворим портите пред западняците, или чакаме избавление от Дордовер и други, незнайни засега сили.
— Немислимо е да се предадем — веднага каза Керела. — Отворим ли портите, свършено е с Джулаца като средище на магията, а може би и с всички ни. Нека ви попитам колко от вас се доверяват на думите на владетеля Сенедай?
— Ако му повярваме, значи избираме смъртта — поклати глава Селдейн. — Знаем как са настроени западняците към нашата магия.
— А ако никой не ни помогне през следващите четири седмици? — подхвърли Торвис.
— Разбира се, заедно със старшите си помощници ще подготвя план за измъкване от обсадата — подчерта Кард, — но би трябвало да знаете отсега, че ще дадем много жертви, защото ще бъдем всички заедно в това последно усилие.
— Тоест ще опитаме пробив.
— Да — кимна по-ведро пълководецът. — Важно е да ударим с цялата си сила там, където според нас обръчът е най-рехав. Това също е причина да се стремим към унищожаването на обсадната им кула. Каквото и да правим, трябва да остане в тайна до мига, когато отворим портите. Ще оставя гази задача на вас. Предстои ни обаче по-скорошно затруднение, което вероятно ще промени напълно желанията на кората от града, които са при нас.
— Мислех, че те се радват на спасението си — промълви Селдейн.
— Вярно, но повечето имат близки извън тези стени — мъртви, избягали в пущинака или пленени. А Сенедай ни заплаши, че ще засили принудата да се предадем и да махнем Покрова. Вече е загубил достатъчно воини при досег с Покрова, за да се убеди, че е непристъпен и смъртоносен. Душа не ми дава аз да изрека тези думи, затова ще ви задам въпрос — ако вие искахте да се отървете от Покрова и разполагахте с няколко хиляди пленници, как бихте изнудили обсадените?