Мат отиде до полицата за храна — зад газената печка с двете горелки. Изсипа чай от една книжна кесия, а от друга — люти чушки, върна се с кесиите при масата и сложи в тях малките брилянти от две големини. Сетне преброи големите камъни и ги уви в парчетата копринена хартия и шамоа.
— Сто четиридесет и седем средни парчета — отбеляза той инвентарното перо; — двадесет едри, два големи брилянта и един много голям; и две-три шепи мънички и парчетии.
Той погледна другаря си.
— Точно — отговори Джим.
Мат написа бройките на листче от бележник, направи препис и даде едното листче на своя другар, а другото задържа за себе си.
— Само за справка — рече той.
Сетне отново се отправи при полицата за храна и изсипа захарта от голяма книжна кесия. В нея сложи брилянтите, и големите и малките, върза я в шарена носна кърпа и я скри под възглавницата си. След това седна на крайчеца на леглото и се събу.
— И ти смяташ, че струват сто хиляди? — попита Джим, като спря да развързва обувката си и вдигна очи към него.
— Да — гласеше отговорът. — Веднъж видях едно момиче от танцувален салон в Аризона с лъскави камъчета. Не бяха истински. Тя каза, че ако били истински, нямало да танцува. Каза, че щели да струват като нищо петдесет хиляди, а нямаше и десетина парчета едно на друго.
— Кой ще ти се блъска за парче хляб? — тържествуващо попита Джим. — Да въртиш мотика и лопата! — продължи той с насмешка. — Да бях работил като вол цял живот и пестил всичките си надници, пак нямаше да имам и половината от това, което пипнахме тая вечер.
— Тебе те бива само да миеш чинии и не би могъл да изкараш повече от двайсетачка на месец и храна. Сметката ти не е за никъде, но разсъждението ти е право. Който иска, нека си работи. Аз съм пасал стада за трийсет на месец, когато бях млад и зелен. Е, сега съм по-стар и не паса стада.
Той си легна от едната страна на леглото. Джим загаси лампата и го последва от другата страна.
— Как ти е ръката? — дружелюбно попита Джим. Такова внимание беше необичайно, Мат си взе бележка за това и отговори:
— Мисля, че няма опасност от бяс. Какво те накара да ме
попиташ?
Джим усети в него да трепва чувство за виновност и наум напсува другаря си за навика му да задава неприятни въпроси, но на глас отговори:
— Нищо, само защото като че ли се беше поуплашил отначало. Какво ще правиш с твоя дял, Мат?
— Ще си купя говедовъдно стопанство в Аризона, ще си заживея и ще плащам на други да пасат добитъка за мен. Има неколцина, дето ми се иска да дойдат да ми се молят за работа, да ги вземат мътните! А сега си затваряй устата, Джим. Има време да мине, докато си купя това стопанство. Сега ми се спи.
Но Джим дълго лежа буден, нервно потрепваше, неспокойно се въртеше и се разсънваше веднага щом задремеше. Брилянтите все още бляскаха пред очите му и огньовете им го пареха. Мат, въпреки тежкото си телосложение, спеше леко, като див звяр, който слухти насън, и Джим забеляза, че колчем шавнеше, снагата на другаря му помръдваше достатъчно, за да покаже, че е доловил движението, и трепва, готов да се събуди. Всъщност Джим не можеше да разбере дали често Мат не беше буден. Веднъж тихо, както се говори в пълно съзнание, Мат му рече:
— Хайде, спи, Джим. Не се тревожи за брилянтите. Няма
да ти избягат.
— А Джим беше мислил, че тъкмо в този миг Мат положително спи.
Късно сутринта Мат се събуди от първото помръдване на Джим и след това се будеше и задремваше заедно с него до пладне, когато двамата станаха едновременно и се заловиха да се обличат.
— Аз ще изляза да купя вестник и хляб — каза Мат. — Ти направи кафето.
Както го слушаше, погледът на Джим неволно се откъсна от лицето на Мат и се насочи към възглавницата, под която лежеше пакетът, вързан в шарената носна кърпа. В същия миг Мат заприлича в лицето на див звяр.
— Виж какво, Джим — изръмжа той. — Ще играеш честно. Ако ми направиш някоя мръсотия, аз ще те наредя. Разбра ли? Ще те изям, Джим. Ти го знаеш. Ще ти прехапя гръцмула и ще те изям като някоя пържола.
Почернялата му кожа посиня от нахлулата кръв, а жълтите от тютюн зъби се оголиха от злобно дръпналите се устни. Джим потрепера и неволно се сви. Смъртна заплаха лъхаше от човека, когото гледаше. Едва предишната вечер този мъж с почерняло лице беше убил човек с ръцете си и това не беше смутило съня му. И Джим усети в душата му да се промъква чувството, че е виновен за редица мисли, заслужаващи това, с което го заплашваха.
Мат излезе и го остави разтреперан. Тогава омразата разкриви лицето на Джим и той изригна полугласно свирепи ругатни по посока на вратата. Изведнъж си спомни за скъпоценностите, изтича до леглото и затършува под възглавницата за шарената кърпа и я замачка с пръсти, за да се увери, че брилянтите са още вътре. Убедил се, че Мат не ги е отнесъл, Джим погледна газената печка и виновно се стресна. След това набързо я запали, напълни кафеника на чешмата и го сложи на огъня.