се вкопчи в мивката, както се беше вкопчил Джим, обзет от ужас, че ще падне на пода.
Пристъпът на Джим беше преминал и той седна, премалял и отпаднал, твърде слаб, за да се изправи, с чело потънало в пот и устни покрити с пяна, пожълтели от горчицата, в която се беше овъргалял. Разтърка очи с юмруци и от гърлото му се изтръгнаха стонове, подобни на скимтене.
— Какво си се разциврил? — грубо запита Мат между гърчовете си. — Остава ти само да умреш. А като умреш, ще си мъртъв.
— Аз… не… цивря… горчицата… ми… смъди… на… очите — отчайващо бавно изпъшка Джим.
Това беше последният му сполучлив опит да говори. След това несвързано забръщолеви, размахал треперещи ръце във въздуха, докато нова конвулсия го просна на пода.
Мат се довлече обратно до стола, преви се на него и сключил ръце около коленете, поведе борба с разкапващата се плът. Съвзе се от конвулсията безучастен и изнемощял. Погледна какво става с другия и го видя, че лежи неподвижен.
Опита се да си говори сам, да се шегува, за сетен път зловещо да се посмее на живота, но от устните му се изтръгнаха само несвързани звуци. Дойде му на у, че средството за повръщане бе излязло несполучливо и не му остава нищо друго, освен аптеката. Погледна към вратата и се изправи на крака. Опази се да не падне, като се вкопчи в стола. Започнал беше нов пристъп. И сред този припадък, когато тялото му и всичките му части се разкъсваха на парчета и с гърчене се сплитаха отново на възли, той впи пръсти в стола й го заблъска пред себе си към вратата. Последните остатъци от волята вече го напускаха, когато стигна. Завъртя ключа и дръпна едното резе. Заопипва за второто, но не го намери. Тогава облегна цялата си тежест на вратата и леко се смъкна на пода.