— Не, не съм бил аз.
— Радвам се да го чуя. А сега, последен въпрос: би ли ни дал доброволно слюнка за ДНК анализ?
Въпросът бе като гръм от ясно небе и ме стресна. Поколебах се.
Веднага се замислих за закона, правата ми и напълно пропуснах факта, че не бях извършил никакво престъпление и затова моята ДНК под никаква форма, от сперма до кожни клетки, не можеше да бъде намерена на никое местопрестъпление от миналата сряда.
— Изнасилена ли е била? — попитах. — Сега и в изнасилване ли ме обвинявате?
— По-кротко, Джак — каза Матсън. — Няма следи от изнасилване, но да кажем, че имаме ДНК от извършителя.
Осъзнах, че моята ДНК е най-бързият начин да изчезна от радара им.
— Е, не съм бил аз, така че кога искате да ви дам слюнка?
— Какво ще кажеш за веднага?
Матсън погледна партньора си. Сакаи бръкна в сакото си и извади две двайсетсантиметрови епруветки с червени гумени тапи, всяка с по една дълга клечка с памучен тампон. Осъзнах, че най-вероятно единствената цел на посещението им бе всъщност да ми вземат ДНК проба. Имаха ДНК от убиеца. И знаеха, че това би бил най-бързият начин да определят дали имам нещо общо с убийството.
Нямах нищо против. Щяха да бъдат разочаровани от резултатите.
— Да го направим — казах.
— Добре — отвърна Матсън. — И бихме могли да направим още нещо, което да ни помогне в разследването.
Трябваше да се досетя. Подаваш им пръст, те ти захапват ръката.
— Какво е то? — попитах нетърпеливо.
— Имаш ли нещо против да си свалиш ризата? — каза Матсън. — За да проверим ръцете и тялото ти?
— Защо бихте…
Спрях. Знаех какво иска. Искаше да види дали имам драскотини или други наранявания от боричкането. ДНК, с която разполагаха, вероятно бе дошла изпод ноктите на Тина Портреро. Борила се е и си е взела частица от убиеца си.
Започнах да разкопчавам ризата си.
3
Веднага след като детективите си тръгнаха извадих лаптопа от раницата си, влязох в интернет и пуснах името на Кристина Портреро в търсачката. Имаше два резултата, и двата от сайта на "Лос Анджелис Таймс". Първият беше кратка новина в криминалния блог на вестника, където се описваше всяко убийство в окръга. Съобщението беше пуснато веднага след началото на разследването и съдържаше малко подробности: само че Портреро е намерена мъртва в леглото си по време на рутинно посещение от полицията, след като не се е появила на работа и не е отговорила на обажданията и съобщенията в социалните мрежи. Казваше се също така, че има съмнения за престъпление, но причината за смъртта все още не е установена.
Бях ревностен читател на блога и осъзнах, че вече бях чел статията, без да си дам сметка, че Кристина Портреро е онази Тина Портреро, с която се бях запознал една вечер преди година. Зачудих се какво ли щях да направя, ако я бях разпознал. Дали щях да се обадя на полицията и да спомена случилото се, че знам поне за един случай, в който тя бе отишла в бар сама и ме бе свалила за една нощ?
Вторият резултат в "Таймс" беше по-дълга статия със същата снимка, която ми бе показал детектив Сакаи. Тъмна коса, тъмни очи, изглеждаше по-млада, отколкото беше. Напълно бях пропуснал тази статия, иначе щях да я разпозная на снимката. Вътре се казваше, че Портреро работела като личен асистент на филмов продуцент на име Шейн Шерзър. Помислих си, че това е интересно, защото година по-рано, когато се бяхме запознали, тя работеше нещо друго във филмовата индустрия. Беше платен читател на свободна практика, пишеше отзиви за сценарии и книги за най-различни продуценти и агенти в Холивуд. Помнех как ми обясняваше, че четяла материали, предадени на клиентите ѝ за евентуално заснемане на филми или телевизионни сериали. След това правела кратко описание на сценариите и книгите и отбелязвала какъв тип проекти биха били: комедия, драма, юношески, исторически, криминални и т. н.
Завършвала всеки доклад с личното си мнение за евентуален проект, препоръчвала директен отказ или по-нататъшно обсъждане с висшестоящи в компанията на клиента. Помнех, че ми каза, че заради работата ѝ често се налагало да посещава продуцентски компании в големите студиа в града — "Парамаунт", "Уорнър Брадърс", "Юнивърсъл" — и че било много вълнуващо, защото понякога виждала филмови звезди да се разхождат на открито между офисите, сцените и кетъринга.
Статията в "Таймс" включваше и цитати от жена на име Лиса Хил, която бе описана като най-добрата приятелка на Портреро. Тя казала на вестника, че Тина водела бурен социален живот и наскоро се била поправила заради проблеми с някакво пристрастяване. Хил не разкриваше какви са тези проблеми и вероятно дори не я бяха попитали. Това на пръв поглед нямаше много общо с въпроса кой ѝ бе обърнал главата на 180 градуса.