Телефонът звъни отново. Този път е Крейги. Обажда се по сигурна стационарна линия. Той не говори по мобилни телефони, защото смята, че е рисковано. За секунда се питам дали не наблюдава Роби, а Крейги. Ако е поставил под наблюдение и моя дом, видял е, че Йохансен излиза, и сега ще се опита още веднъж да ми отнеме контрола върху случая.
- Карла? - пита той и напрежението в гласа му ми казва, че става дума за нещо съвсем друго.
Повечето ми клиенти може и да са престъпници, но по принцип ние сключваме сделки и ги спазваме. Аз им давам каквото искат и те ми плащат. Малцина виждат лицето ми, за тях се грижа да имам достатъчно информация, за да разбия живота им напълно и безвъзвратно. И все пак между нас има нещо като доверие.
Но от пет години и осем месеца работя за друг клиент, на когото не мога да си позволя да имам доверие, с когото не съм се срещала и разговаряла и с когото съм общувала само непроследимо. Клиент, който не ме познава като Карла и който не ми плаща.
Името му е Питър Лейдлоу. Той работи за британското разузнаване и през мъглата на стъписването ми Крейги ми казва, че преди една нощ Лейдлоу, с терминална диагноза в джоба си, се е хвърлил под влак.
Ден 5: неделя
Пауъл
В родината, но без чувството за завръщане у дома.
Обаждането в събота сутринта. Възникна нещо. Имаш билет за самолета. Тия, облечена като фея, трябва да отиде на обедно празненство и води трудни преговори с майка си да сложи крилата върху палтото си. Той я прегръща, преди тя да излезе, вдъхва уханието й на ягоди и се пита напрегнато колко ли време ще отсъства. Обещава си, че няма да е дълго, макар да знае, че не е в положение да дава такова обещание.
Полетът е в 18:15 от летище „Дълес" и продължава малко повече от седем часа. Самолетът каца на летище „Хийтроу" в 6:20 по Гринич. Навън цари зимен мрак. Светлините на пистата блещукат покрай тармака[2]. Коридорите на летището са осветени в бледосиво. Миризмата на полета се е впила в него като последици от заболяване. Биологичният му часовник все още е настроен на Източно стандартно време и той изобщо не е мигнал в самолета.
Чака го шофьор с табелка с името му.
- Хотел? - пита Пауъл, защото би искал да се изкъпе, преди да започнат, но мъжът казва:
- Направо в офиса, ако не възразявате, господине.
Пауъл кима, защото това е и очаквал.
Намират се в „Дългата стая" с изглед към вътрешния двор. Прозорците с еднопосочни огледала пазят от подслушвателни устройства. Вратата е бронирана и щом се затвори, в стаята не прониква никакъв звук. Вътре са само той и шефът на отдела. Между тях има кана с кафе и чиния със синтетични на вид сладкиши, които би трябвало да разведрят атмосферата, но не го правят.
- Лейдлоу. Питър Лейдлоу - казва шефът на отдела и после рязко пита: - Познато ли ти е това име?
Пауъл поклаща глава. Името не му говори нищо.
Шефът на отдела бута по масата папка, дебела пет сантиметра. Това означава, че Лейдлоу е стар или че е имал много работа. Пауъл я разгръща. Снимката пред него показва, че Лейдлоу е стар, на седемдесет и няколко години. Пауъл прочита набързо страницата. Тайните разузнавателни служби (МИ6), Човека от Москва, вербовчик на агенти, един от майсторите в старата надпревара със Съветския блок, пенсиониран. „Компрометиран - инстинктивно предполага Пауъл и после се запитва: -Колко ли лошо е положението?" Явно много лошо, щом са го повикали от Вашингтон. Отново се вглежда в папката.
Питър Лейдлоу е пенсиониран от години. Всички тайни, които би могъл да издаде, са стари.
Не си ме повикал за това.
Шефът на отдела се обляга назад на стола, скръства ръце на гърдите си и извръща глава настрана, към вътрешния двор. Изглежда се чувства неудобно.
- Какво е направил? - пита Пауъл.
- Къде беше преди пет години? - отговаря с въпрос шефът на отдела.
- Тук.
Тук, в кабинет по-нататък по коридора без име на вратата. Тук, сред специалните агенти от света на разузнаването и сигурността - „чистачите". Три години бе вършил тази работа. През втората година се ожени. Тия беше светло обещание в близко бъдеще. Всичко беше възможно.
2
Настилка, близка до бетон, която се използва на самолетните писти и е по-твърда от асфалта. - Б.ред.