— И когато сме жадни — също! — каза Мистър Браун.
— Така че по-добре да седнем на масата, — каза Мери Джейн. — и да спрем този спор веднъж за винаги.
Габриел откри жена си и Мери Джейн, които скланяха Мис Айвънс да остане за вечеря. Мис Айвърс си беше сложила шапката и закопаваше палтото си, очевидно не искаше да остане. Не била гладна, а й вече закъснявала.
— Само за десет минутки, Моли! — увещаваше я Мисис Конрой. — Няма да се бавиш толкова много.
— Поне си вземи плод и почини, след всичките тези танци! — каза Мери Джейн.
— Наистина не мога! — каза Мис Айвърс.
— Страхувам се, че не се забавлява въобще! — каза Мери Джейн.
— Никога толкова много! Наистина! Но сега трябва да ме оставите да си отида! — каза Мис Айвърс.
— Ама как ще се прибереш вкъщи? — попита Мисис Конрой.
— Ами, на две преки е от кея!
Габриел спря объркан за момент и после предложи:
— Ако ми позволите, Мис, ще ви придружа!
Мис Айвърс избухна:
— Не ща й да чуя за това! За Бога, идете да ядете и ме оставете на мира, мога да се грижа и сама за себе си!
— Ами, ставаш смешна, Моли! — каза Мисис Конрой.
— Beannacht libh! — извика Моли през смях и тръгна по стъпалата.
Мери Джейн я последва с поглед. Беше най-малкото озадачена. Мисис Конрой се заслуша в шума на вратата. Габриел се питаше, дали той е реалната причина за нейното заминаване. Но тя не изглеждаше да е засегната въобще, тръгна си през смях. Той се загледа в тъмнината долу. В този момент дойде Леля Кейт, чупейки ръце в отчаяние.
— Къде е Габриел? Къде, за Бога, е Габриел? Всички седят на масата и чакат, а няма кой да нареже гъската.
— Тук съм, Лельо, готов да нарежа и цяла армия гъски, ако трябва!
Тлъстата кафеникава гъска лежеше на единият край на масата, а на другия, върху магданоз и пипер, свинският бут, с много лук и червен пипер, имаше и нарязано на филии говеждо. Между тези блюда имаше задължителните желе — червено и жълто, картофи, сосове, червен мармалад, голяма зелена салата с голяма сребърна лъжица, чепки грозде, плодове, купа с шоколадови бонбони и сладки, обвити в златисти и сребристи хартийки и голяма стъклена ваза. В средата на масата имаше голяма купа с пирамиди от портокали и райски ябълки, две огромни старовремски графи, едната пълна с порто, а другата с шери. На пианото чакаше пудинга, а зад него три групи бутилки, черните съдържаха бира и ейл, с черен и червен етикет, а последната и най-малка купчина бяха минералните води, в бели шишета със зелени етикети.
Габриел зае мястото си на домакин на масата и набучи вилицата си в гъската. Сега се почувства по-добре, чувстваше се на мястото си на тази богата маса.
— Мис Фърлонг, какво желаете, крилце или бяло месо от гърдите?
— Малко парче бяло месо, моля.
— А за Вас, Мис Хигинс?
— О, каквото дадете, Мистър Конрой!
Докато Габриел и Мис Дейли раздаваха чиниите, Лили предлагаше на гостите от горещите картофи. Това беше по идея на Мери Джейн, тя предложи и ябълков сос за гъската, но Леля Кейт каза, че й харесвала повече без никакви сосове. Мери Джейн се убеди, че ученичките й получиха най-добрите парчета, а Кейт и Джулия донесоха по бутилка бира и ейл за мъжете и по бутилка минерална вода за дамите. Огромна бъркотия, шум, смях, от поръчки, от ножове и вилици, от отваряне на бутилки и чаши. Габриел се зае със второто, преди дори да се сети, че не е сипал на себе си. Всички запротестираха и той трябваше да отпие огромна глътка тъмна бира. Мери Джейн седна тихо на масата, но Леля Кейт и Джулия продължиха да обикалят около всички, да питат дали не им трябва още нещо, да им го дават, да пожелават приятна вечеря, да бъбрят. Мистър Браун ги помоли да седнат най-накрая на масата, а й Габриел също, но те отказаха, тъй като имало достатъчно време и за това. Най-накрая Фреди стана, хвана Леля Кейт и собственоръчно я тръсна върху стола, което предизвика всеобщ смях. Когато най-сетне на всички бе сервирано, Габриел каза, смеейки се:
— Е, сега, ако някой иска още малко, нека каже сега или замълчи!
Хор от гласове го подкани да започне с вечерята си, а Лили му донесе трите, „спасени“ специално за него, картофа.
— Много добре, а сега, скъпи дами и господа, моля за малко внимание към вечерята!
Седна тихо на масата, но не се включи в разговора, говореха за новият оперен състав, който давал представление в Кралския Театър. Мистър Бартел Д’Арчи, тенора, млад мъж с мургава кожа и тънки мустаци, величаеше контраалта, но Мис Фърлонг твърдеше, че била твърде вулгарна. Фреди Мейлинс каза, че във втората част участвал негър, който бил най-добият тенор, който бил чувал някога.
— Нима сте го слушали? — попита Д’Арчи. — Май не сте, а?