Първият беше неговата бивша шефка, Алисън Воспър, която като че ли от самото начало беше решила, че няма да се спогаждат. Вторият беше един детектив от лондонската полиция, който бе работил при тях за кратко миналата година и беше успял да вбеси всички. Казваше се Касиън Пюи.
Грейс се извини и излезе от залата, като затвори вратата зад себе си.
— Касиън Пюи? Сериозно ли говориш, Джим? Казваш, че той последен е взимал досието?
— Детектив-суперинтендант Касиън Пюи. Работи тук миналата есен, нали така? — каза Дойл. — Нали беше дошъл от Лондон да ти помага със студените досиета?
— Не да ми помага, Джим, а да ги поеме изцяло — и то не само студените досиета, а всичко. Това беше неговият план, с благосклонното съгласие на Алисън Воспър! Беше дошъл да изкльопа шибания ми обяд!
— Да, чух, че е имало известни търкания.
— Да, може и така да се каже.
Грейс се запозна с Пюи преди няколко години, когато онзи беше още детектив-инспектор. От Лондон бяха изпратили подкрепление на полицията в Брайтън по време на конгреса на лейбъристите. Грейс си имаше доста вземане-даване с Пюи и реши, че е изключително арогантен. После, за негово огромно изумление, миналата година Пюи се премести в управлението в Съсекс с чин детектив-суперинтендант, а Алисън Воспър му даде студените досиета на Грейс — както и ясен знак, че в бъдеще ще поема все повече от задълженията му.
Касиън Пюи си въобразяваше, че е много популярен сред жените. Имаше златиста коса, ангелски сини очи и постоянен загар. Все се контеше и ходеше наперено, като излъчваше власт. Винаги действаше, все едно той командва парада, дори и когато не беше така. Беше започнал да действа подмолно зад гърба на Грейс, за да разруши кариерата му, като се опита да възобнови разследването на изчезването на Санди — и да насочи подозренията към него. Когато се върна от пътуване до Ню Йорк през октомври, Грейс откри, че Пюи е сформирал екип, който да разкопае градината му в търсене на останките на Санди.
За щастие оказа се, че този път Пюи е стигнал твърде далеч. Напусна Съсекс и се върна в Лондон с подвита опашка.
След още няколко въпроса към Джим Дойл, Грейс затвори телефона и остана замислен известно време. Нямаше как да спомене това на екипа си на този етап от разследването. Разпитът на висш полицейски служител като заподозрян трябваше да се проведе дискретно, без значение какво беше личното му отношение към него.
Трябваше да го направи сам и щеше да е удоволствие.
71
Понеделник, 29 декември
JESSIESHELDONUK9
Днес работих до късно. Финансова ревизия — скууучно!
Но Бенедикт ще ме вземе от работа да ядем суши в „Муши Муши“. Супер!
Прочете съобщението, което беше пуснато току-що от телефона ѝ. Суши, отвратително. Не ги разбираше тия работи. Какъв смисъл имаше да идеш на ресторант, за да ядеш сурова риба? Струваше му се като лесна печалба за готвача. Беше чел някъде, че в японските ресторанти можеш да ядеш суши от голи женски тела. Той лично се сещаше за къде-къде по-приятни неща, които можеш да направиш с голи жени.
Нямаше търпение да ги направи с Джеси Шелдън.
Кофти, че тя щеше да е заета тази вечер. Но нямаше значение. Дий Бърчмор щеше да изнася реч на обяда на „Мартлетс“ утре. Щеше да носи сините сатенени обувки с диамантените катарами. Той знаеше къде ще паркира и мястото беше идеално. Щеше да ѝ се порадва.
Междувременно Джеси Шелдън щеше да държи в течение триста двайсет и двамата си последователи в Туитър. Колко мило от нейна страна да го осведомява за всичко, което прави.
72
Сряда, 14 януари
След като се върна в кабинета си след сутрешния брифинг, Рой Грейс потъна в мисли. Беше ли възможно действащ полицай да е Мъжа с обувките?
В миналото бе имало червиви ябълки в полицията на Съсекс, както и във всяко друго полицейско управление в страната. Убийци, изнасилвачи, крадци, търговци на порно, наркодилъри и измамници, които се бях крили зад фасадата на уважавани хора, достойни за доверие. Радко се случваше, но от пет хиляди служители само в Съсекс това не можеше да се изключи напълно.
И нещата пасваха. А и изтичането на информация към пресата през деветдесет и седма, както и сега, при настоящото разследване, можеше да е дело само на някой с достъп до паролите на компютърната система на полицията в Съсекс. Касиън Пюи бе имал достъп до нея през октомври миналата година. Кой знае какво бе успял да копира или изнесе тогава.