Без особен ентусиазъм той отиде на хиподрума и се оказа, че седи срещу красива, закръглена млада жена, чието име не можа да разбере. След няколко минути оживен разговор с мъжа до нея, тя се наведе през масата към Грейс и каза:
— Казаха ми един номер! Винаги да залагам на куче, което си върши работата преди състезанието!
— Искате да кажете, че гледате дали ще се изсере?
— Точно така — отвърна тя. — Да не сте детектив!
— Не — каза той, — все още не съм. Но един ден ще бъда.
И така, докато ядеше коктейла от скариди, той внимателно наблюдаваше как кучетата от първата гонка се отправят към вратата на старта. Номер пет спря и сътвори една сериозна купчинка. Когато жената от тотализатора мина, момичето заложи пет лири на него, а за да се покаже, Рой заложи десетачка, която съвсем не можеше да си позволи. Кучето едва се дотътри последно след дванайсет обиколки.
На първата среща след три вечери той я целуна в мрака, под отекващия рев на морето на пристана на Брайтън.
— Дължиш ми десетачка — каза ѝ тогава.
— Мисля, че си прав! — отвърна тя, порови в чантата си, извади една банкнота и я пусна в ризата му.
Той гледаше Санди сега, пред телевизора. Беше дори по-красива, отколкото при първата им среща. Обичаше лицето ѝ, аромата на тялото и на косата ѝ; обичаше чувството ѝ за хумор и интелигентността ѝ. И обичаше спокойния начин, по който приемаше живота. Разбира се, тя беше ядосана, че той ще е на смяна на Коледа, но разбираше, защото искаше той да успее.
Това беше неговата мечта. Тяхната мечта.
И тогава телефонът звънна.
Санди отговори и каза студено:
— Да, тук е. — И му подаде слушалката.
Той се заслуша, записа един адрес на гърба на коледна картичка и каза:
— Ще бъда там след десет минути.
Санди се взираше гневно в него и измъкна една цигара от пакета. Чеви Чейс продължаваше с идиотщините си на екрана.
— В деня след Коледа, за Бога! — каза тя и посегна към запалката. — Хич не ме улесняваш, нали?
— Ще се върна възможно най-бързо. Трябва да говоря със свидетел, който твърди, че е видял как някакъв мъж бута жена в микробус през нощта преди Коледа.
— Защо не се видиш с него утре? — настоя тя сприхаво.
— Защото животът на момичето може да е в опасност, ясно ли е?
Тя го дари с крива усмивка.
— Тръгвай тогава, детектив-сержант Грейс. Върви да спасяваш проклетия свят.
В настоящето
13
Четвъртък, 1 януари
— Изглеждаш много разсеян тази вечер. Добре ли си, скъпи? — попита Клео.
Рой Грейс седеше на един от огромните червени дивани в дневната в къщата ѝ в наскоро преустроения индустриален квартал. А Хъмфри, който ставаше все по-едър и все по-тежък с всеки изминал ден, се беше настанил върху него. Черното кученце, разположено удобно в скута му, дърпаше подмолно нишки вълна от развлечения му пуловер, сякаш планираше да го разплете напълно, преди господарят му да е забелязал. И планът работеше, защото Рой беше завладян от страниците с бележки по операция „Худини“ и не забелязваше какво върши кучето.
Първото докладвано сексуално нападение в операция „Худини“ беше на 15 октомври 1997 година. Това беше нескопосано нападение над млада жена късно вечерта в тясна алея в Норт Лайн в Брайтън. Жената беше спасена от мъж, който разхождал кучето си. Нападателят не беше успял да свали бельото ѝ, но все пак бе отмъкнал една от обувките ѝ. Следващото, за нещастие, беше по-успешно. В края на същия месец една жена, която присъствала на бал в гранд хотела в нощта на Вси светии, беше нападната в коридора от мъж с женски дрехи. Беше открита от персонала едва на сутринта — вързана и със запушена уста.
Клео се бе свила на дивана срещу него, завита с пончо от камилска вълна над вълнени черни гамаши, и четеше за древните гърци за изпита по философия в Свободния университет. Навсякъде около нея бяха пръснати страници с напечатани и изписани на ръка бележки. Дългата ѝ руса коса се спускаше над лицето ѝ и тя я прибираше назад на всеки няколко минути. Грейс обичаше този жест.
На уредбата беше пуснат диск на Руари Жозеф3, по телевизора без звук вървеше „Тъндърбол“ и Шон Конъри тъкмо прегръщаше страстно една красавица. През седмицата след Коледа Клео бе започнала да копнее за кралски скариди с ориз и сега чакаха да им доставят вечерята — четвъртото им къри за пет дни. Грейс нямаше нищо против, но тази нощ бе решил да даде почивка на храносмилателната си система с малко обикновено пиле тандури.
На масата бе сложен един от коледните му подаръци от Клео — голям кръгъл аквариум, който трябваше да замести строшения от крадец миналата година. Неговият обитател, златна рибка, която Клео наричаше Риба Номер 2, делово изследваше водораслите и миниатюрния гръцки храм, като се стрелкаше насам-натам рязко и някак нервозно. До аквариума имаше купчина от три книги, които пък бяха подаръкът му за Коледа от Глен Брансън — „100 съвета за мъжа как да оцелее при бременност“, „Бъдещият баща“ и „Ти също си бременен, пич!“.