— Да, добре съм — каза той, като я погледна с усмивка.
Клео се усмихна в отговор и той почувства такъв внезапен прилив на щастие и покой, че му се прииска да можеше да спре времето. И този момент да трае вечно.
„Бих искал да съм с теб“, пееше Руари Жозеф под съпровода на акустичната си китара. Да, помисли си Грейс, и аз искам да съм с теб, скъпа моя Клео.
Искаше да си остане тук, на този диван, в тази стая, да се взира с любов в жената, която обичаше така силно, жената, която носеше тяхното дете, и никога, никога да не си тръгва.
— Днес е първият ден от новата година — каза Клео, взе чашата с вода и отпи. — Мисля, че трябва да спреш да работиш и да се поотпуснеш. В понеделник всички отново сме на работа.
— Така е, да се отпусна като теб — с учене?
— Ами да! Обичам да уча. За мен това не е работа. Това, което ти правиш, е работа.
— Някой трябва да каже на престъпниците, че не им е разрешено да действат по време на празници — каза той с усмивка.
— Точно така, и някой трябва да каже на старите хора, че не трябва да умират по време на коледната почивка. Това е антисоциално! Служителите в моргата също имат нужда от ваканция!
— Колко бяха днес?
— Петима — каза тя. — Горкичките. Е, всъщност трима бяха от вчера.
— Та значи все пак са проявили благоприличието да изчакат да мине Коледа.
— Но не са понесли мисълта за още една година.
— Надявам се никога да не ми се случва — каза той. — Да не мога да понеса мисълта за още една година.
— Чел ли си Ърнест Хемингуей? — попита тя.
Грейс поклати глава с ясното съзнание, че е доста по-невеж от нея. Не беше чел много.
— Той е един от любимите ми писатели. Някой ден ще те накарам да го прочетеш! Той пише: „Светът пречупва всеки и след това мнозина са по-силни на прекършените места.“ Така е и с теб. Ти си по-силен, нали?
— Надявам се, но понякога се чудя дали е така.
— Сега трябва да си по-силен от всякога, старши детектив. — Тя потупа корема си. — И двамата се нуждаем от теб.
— А пък мъртъвците се нуждаят от теб! — отвърна той остроумно.
— От теб също.
Това беше истина, помисли си той унило и отново погледна досието. Всички онези сини кутии и зелени касетки на пода в кабинета му. Повечето от тях представляваха жертви, които все още чакаха в гробовете той да изправи убийците им пред правосъдието.
Дали днешната жертва на изнасилване, Никола Тейлър, щеше да види мъжа, причинил ѝ това, изправен пред правосъдието? Или и тя щеше да си остане просто име на пластмасова табелка върху едно от онези студени досиета?
— Чета за един гръцки държавник, наречен Перикъл — каза Клео. — Той не е бил точно философ, но е казал нещо много вярно: „Онова, което оставяш след себе си, не е изписано на каменни монументи, а е втъкано в живота на другите.“ Това е една от многото причини да те обичам, детектив-суперинтендант Грейс. Ти ще оставиш много добро, втъкано в живота на другите.
— Опитвам се — каза той и отново сведе поглед към досиетата по случаите на Мъжа с обувките.
— Горкичкият ми, умът ти наистина не е тук тази вечер.
Той сви рамене.
— Съжалявам. Мразя изнасилвачи. Днес в Кроули беше доста неприятно.
— Не е нужно да говориш за това.
— А ти искаш ли да чуеш?
— Да, искам. Наистина искам да чуя. Искам да знам всичко, което научаваш за света, в който ще се роди нашето дете. Какво ѝ е сторил онзи мъж?
Грейс взе бутилката „Перони“4 от пода и отпи така, че я пресуши. Можеше да се справи и с още една. Но я остави и се замисли за изминалата сутрин.
— Карал я е да мастурбира с токчето на обувката си. Била е някаква скъпа дизайнерска обувка. „Марк Джоузеф“, или нещо подобно.
— „Марк Джейкъбс“? — попита тя.
Той кимна.
— Да. Така беше. Скъпи ли са?
— Той е един от водещите дизайнери. Значи я е накарал да мастурбира? Имаш предвид да използва токчето като дилдо?
— Да. Ти знаеш ли много за обувките? — попита той, леко изненадан.
Харесваше начина, по който Клео се облича, но когато бяха заедно, тя рядко се заглеждаше по витрините на магазини за обувки или бутици. А Санди го правеше постоянно и понякога дори го вбесяваше.