Той вдигна чашата си, за да покаже, че е почти празна.
— Ще падна под масата, ако изпия още едно!
— Точно така те харесвам! — отвърна тя, докато идваше към него.
— Ти си маниак на тема контрол! — каза той с широка усмивка.
Той би преглътнал всичко за тази жена. Би умрял с радост за Клео, знаеше го. Без дори за миг да се поколебае.
После изведнъж почувства остро пробождане на чувство за вина. Нима не се беше чувствал така и със Санди?
Опита да си отговори искрено. Да, когато тя изчезна, той беше напълно съсипан. Онази сутрин, на трийсетия му рожден ден, бяха правили любов, преди той да тръгне за работа, а вечерта, когато се прибра и очакваше парти, тя не беше там — да, истински ад.
Такива бяха и дните, месеците и годините след това. Той си представяше всички ужасни неща, които можеше да са ѝ се случили. А понякога си представяше и какво все още може да ѝ се случва в леговището на някое чудовище. Но това беше само един от многобройните сценарии. Беше изгубил бройката на ясновидците, при които ходи през тези десет години — и нито един от тях не му бе казал, че тя се е пренесла в по-добрия свят. Въпреки това обаче той беше почти убеден, че Санди е мъртва.
След няколко месеца щяха да станат десет години от изчезването ѝ. Цяло десетилетие, в което той се беше превърнал от млад в застаряващ мъж.
Десет години, през които той срещна най-хубавата, най-умната, най-невероятната жена на света.
Понякога се събуждаше и си мислеше дали не е сънувал всичко това. После усещаше топлото голо тяло на Клео до себе си. Прегръщаше я и я притискаше към себе си така, сякаш се опитваше да задържи съня.
— Толкова много те обичам — прошепваше.
— Мамка му! — извика Клео и развали магията.
Замириса на изгоряло и тя се втурна към скарата.
— Мамка му, мамка му!
— Всичко е наред! Аз ги обичам препечени. Не обичам да ям риба с още биещо сърце.
— Точно тъй!
Кухнята се изпълни с черен дим и миризмата на изгоряла риба. Противопожарната система започна да писука. Рой отвори прозорците и вратата към двора, а Хъмфри хукна навън, като лаеше яростно и пискливо. После се втурна обратно в къщата и започна да лае алармата.
След няколко минути Грейс седеше до масата, а Клео поставяше чиния пред него. В нея лежеше почернял стек от риба тон, купчинка сос тартар, малко грах с шушулките и нещо като разкашкани варени картофи.
— Изяж това и ще докажеш любовта си — каза Клео.
Телевизорът над масата работеше с изключен звук. Политикът вече го нямаше, сега Джейми Оливър5 енергично демонстрираше как да се отдели коралът от мидите.
Хъмфри побутна Грейс по крака и се опита да подскочи.
— Долу! Недей да просиш! — скастри го Грейс.
Кучето го погледна колебливо и се оттегли бавно.
Клео седна до масата и изгледа Грейс с широко разтворени очи.
— Не е нужно да го ядеш, ако наистина е ужасно.
Той лапна парченце от рибата. На вкус беше дори по-зле, отколкото на вид. Но само донякъде. Нямаше спор, че Санди беше по-добра готвачка от Клео. Хиляди пъти по-добра. Но това нямаше никакво значение за него.
— Е, как мина денят ти? — попита я той, като несигурно поднесе още едно парче риба към устата си и си мислеше, че кърито не е чак толкова лошо все пак.
Тя му каза за трупа на изключително дебел мъж, който бяха прибрали от дома му. Беше се наложило да им помагат от пожарната.
Той слушаше поразен, после хапна малко от салатата, която Клео беше сервирала в допълнителна чиния. Нея поне не беше успяла да изгори.
Клео смени темата:
— Знаеш ли, хрумна ми нещо за Мъжа с обувките. Искаш ли да чуеш?
Той кимна.
— Добре. Значи… ако той е извършителят на сегашните престъпления и още е наоколо — просто не виждам как е могъл да се откаже напълно от това.
— Какво имаш предвид?
— Ако е спрял да напада, по някаква причина, все пак е имал същата нужда. Трябвало е да я задоволява. Затова може би е ходил в садо-мазо клубове — или нещо подобно, — места, където се предлага извратен секс, фетиши и такива работи. Постави се на негово място, ще прощаваш, ама… Представи си, че си извратеняк, който си пада по женски обувки. Става ли?
— Това е едната линия на нашето разследване.
— Да, слушай сега. Та значи си намерил начин да се задоволяваш — изнасилваш непознати с готини обувки и после отнасяш обувките. Нали така?
Той се втренчи в нея, без да реагира.
— После обаче… Стигаш твърде далеч. Тя умира. Медиите раздухват случая. Ти решаваш да се покриеш, да заминеш. Но… — Тя се поколеба. — Искаш ли да знаеш какво е това „но“?
5