Стресна го глас зад гърба му.
— Радвам се да видя, че кабелът към „Дроувуей“ е поправен.
Дънстан Кристмас се обърна и видя шефа си — Гари Стърлинг, собственик на компанията — да наднича над рамото му.
Стърлинг имаше такъв навик. Винаги душеше покрай служителите си. Промъкваше се тихо зад тях, понякога с работно облекло — бяла риза, джинси и маратонки, — понякога с бизнес костюм. Но винаги крадешком и тихомълком, с обувки с гумени подметки, като някой откачен преследвач. Големите му очи като на бухал се взираха в екраните.
— Да, господин Стърлинг. Работеше, когато дойдох на смяна.
— Знаем ли какъв е бил проблемът?
— Не съм говорил с Тони.
Тони беше главният инженер на компанията.
Стърлинг погледа известно време случващото се пред къщата на Пиърс и кимна.
— Лоша работа, нали, сър? — обади се Кристмас.
— Невероятно — отвърна Гари Стърлинг. — Най-лошото, което се е случвало досега в някой от имотите, които наблюдаваме, а шибаната система не е проработила. Невероятно!
— Лош късмет.
— Може и така да се каже.
Кристмас премести един плъзгач и увеличи образа на криминалист, който прибираше нещо в торбичка. Но беше твърде дребно, за да видят какво е.
— Намерили са нещо, много са старателни — каза той.
Шефът му не отговори.
— Като в „От местопрестъплението“7.
Отново не получи отговор.
Обърна глава и с изумление откри, че Гари Стърлинг е излязъл от стаята.
56
Скъпите обувки с висок ток те карат да се чувстваш секси, нали? Смяташ, че подобна покупка е инвестиция, нали? Част от примамката. Знаеш ли каква си? Какви сте всички? Вие сте венерини мухоловки. Ето какво сте.
Заглеждали ли сте се някога в листата на венерината мухоловка? Отвътре са розови. Не ви ли напомнят на нещо? Ще ви кажа на какво приличат — приличат на вагини със зъби. Точно такива сте и вие. Целите опасани от остриета, като решетки на затвор.
Щом насекомото докосне някое от мъничките власинки на тези приканващи, чувствени розови устни, капанът се затваря. И го лишава от въздух. Също като вас. После храносмилателните сокове си свършват работата, като бавно убиват жертвата, ако вече не е имала късмета да умре от задушаване. И вие правите така! Меките вътрешности на насекомото се разтварят, но не и външната част, екзоскелетът. В края на храносмилателния процес, след няколко дни, понякога седмици, клопката попива обратно соковете си и се отваря. Останките от насекомото се отвяват от вятъра или отмиват от дъжда.
Ето защо обувате тези обувки, нали? За да ни заловите, да изсмучете соковете ни и да изхвърлите останките.
Е, имам новини за вас.
57
Понеделник, 27 януари
Основната зала можеше да побере по три разследващи екипа едновременно. Но бързо разрастващият се екип на Рой Грейс по операция „Риба меч“ се нуждаеше от цялото пространство. За щастие той се разбираше добре с главния служител по поддръжката Тони Кейс, който отговаряше за четирите сгради в окръга.
Кейс любезно премести единственото друго разследване на тежко престъпление в Съсекс Хаус в момента — убийство на улицата посред нощ, но жертвата още не беше идентифицирана — в по-малката зала в дъното на коридора.
Въпреки че вчера Грейс беше провел два брифинга, неколцина от екипа му бяха навън по задачи. Затова той искаше пълно присъствие тази сутрин.
Седна на свободното място пред една от работните станции и постави календара и полицейския дневник пред себе си. До тях сложи третата чаша кафе за деня, засега. Клео постоянно го упрекваше заради количествата кафе, които изпиваше, но след ранната му среща с шефа, която макар и приятна, беше напрегната, той имаше нужда от още един прием на кофеин.
Залата не беше ремонтирана или премебелирана от години, но винаги имаше някаква стерилна, леко успокояваща миризма, с каквато се отличаваха модерните офиси. Не беше така в полицейските управления преди забраната за тютюнопушене, помисли си Рой. Тогава почти навсякъде вонеше на цигари и всичко тънеше в неизменната сива мъгла. Но пък това им придаваше атмосфера, която донякъде му липсваше. Всичко в живота бе започнало да става твърде стерилно.
Той кимаше за поздрав на членовете на екипа си, когато те започнаха да влизат в залата. И всички, включително на Глен Брансън, който явно бе зает с още една от безкрайните кавги с жена си, говореха по телефоните си.