Тръшна се тежко на стола срещу Грейс.
— Съжалявам, че закъснях, Рой. Жени! Нали ти казвам, дойде ми до гуша. Няма да се женя отново. Това е.
— Половината от женското население на кралството ще е много облекчено да чуе това — измърмори Бела Мой, но достатъчно силно, за да я чуят всички.
Потинг не ѝ обърна внимание, а се вгледа мрачно в Грейс.
— Сещаш ли се за оня разговор преди Коледа, Рой?
Грейс кимна, не искаше да се разсейва с поредното от бедствията в любовния живот на детектив-сержанта.
— За мен ще е удоволствие да почерпя от твоята мъдрост по някое време следващата седмица, ако нямаш нищо против. Когато ти се отвори свободна минута.
„Когато ми се отвори свободна минута, ще поспя“, помисли си изморено Грейс. Но кимна на Потинг и каза:
— Разбира се, Норман.
Въпреки че Потинг често го дразнеше, той изпитваше и съжаление към него. Потинг беше останал в полицията доста след възрастта за пенсиониране, защото, както Грейс предполагаше, работата беше целият му живот и му даваше смисъл.
Последен в залата влезе доктор Джулиус Праудфут. На рамото му висеше мъжка чанта от щавена кожа. Криминалният психолог — или както ги наричаха сега „поведенчески анализатор“ — беше работил по много важни случаи през последните двайсет години, включително и по случаите на Мъжа с обувките. От десет години насам се беше превърнал в нещо като знаменитост благодарение на медиите и печелеше добре от публикации. Четирите му автобиографични книги, които описваха кариерата му, го превръщаха в главно действащо лице при разкриването на много от най-тежките престъпления в кралството.
Доста полицаи с дълъг стаж говореха, че книгите му трябва да се продават като художествена литература, а не по рафтовете за документалистика. Те смятаха, че той си приписва несъществуващи заслуги в много от случаите, в които всъщност е изиграл незначителна роля — и то невинаги успешна.
Грейс беше съгласен с тях, но чувстваше, че операция „Риба меч“ се нуждае от Праудфут заради работата му по операция „Худини“, или случаите на Мъжа с обувките. Психологът беше остарял за двайсетте години, през които не се бяха виждали, и беше трупнал доста килца, помисли си Грейс, докато го представяше на екипа си. После се върна към дневния ред.
— Първо, искам да ви благодаря, че работихте през уикенда. Второ, с радост ви съобщавам, че нямаме забележки от Отдела за оценка. Засега са доволни от всички аспекти на разследването ни. — Той погледна бързо бележника си. — Добре, сега е осем и половина, понеделник, дванайсети януари. Това е шестият ни брифинг по операция „Риба меч“, разследването на изнасилването от непознат на Никола Тейлър и Рокси Пиърс, и може би на трета жертва — госпожица Манди Торп.
Той посочи към една от белите дъски, на които беше закачено детайлно описание на трите жени. Но беше решил, че ще е неуважително към тях, ако изложи и снимките им.
— Който иска да види снимки на жертвите, може да го направи.
Праудфут вдигна ръка и размаха дебелите си пръсти.
— Извинявай, Рой, защо казваш „може би“ за третата жертва? Не мисля, че има голямо съмнение относно Манди Торп, ако съдя по данните за случая.
Грейс погледна към бюрото, зад което седеше Праудфут.
— Начинът на действие се различава значително — отвърна той. — Но ще стигна до това по-късно, ако нямаш нищо против — то е в дневния ред.
Праудфуд отвори и затвори няколко пъти пълните си устнички и фиксира малките си като мъниста очи в Грейс, явно недоволен, че са го сложили на мястото му.
Грейс продължи:
— Първо, искам да направя преглед на прогреса ни по случая с Никола Тейлър в новогодишната нощ и с Рокси Пиърс миналия четвъртък. Имаме шестстотин и деветдесет възможни заподозрени за момента. В това число влизат хората от персонала на хотел „Метропол“, гостите, отседнали там онази нощ, плюс посетителите на партито, сред които, както всички знаем, висши полицейски служители. Имаме и няколко имена, които идват от обаждания на граждани. Както до нас, така и до „Ловци на престъпници“8. За момента заподозрени са и всички регистрирани сексуални престъпници в Брайтън и Хоув. Както и перверзниците, които са се обаждали в магазините за обувки в Брайтън и са проследени по телефонните разпечатки.
Той отпи от кафето.
— Но един заподозрян от списъка е особено интересен. Местен обирджия рецидивист и дребен търговец на наркотици. Дарън Спайсър. Мисля, че е познат на доста от вас.
— Това лайно ли! — възкликна Норман Потинг. — Закопчах го преди двайсет години. Беше обрал няколко къщи по „Шърли Драйв“ и „Удланд Драйв“.
8
Обществен проект в САЩ, възникнал през 1975 г., различен от спешните полицейски телефони. В него гражданин, свидетел на престъпна дейност може да се обади и анонимно да подаде информация, подпомагаща разкриването на престъпления, (бел. ред.).