Князът се замисли. В това време влезе един млад чиновник и се изправи почтително с папка. Грижа и труд бяха изписани на младото му и свежо още лице. Личеше, че той ненапразно служеше за особени поръчки. Той беше един от малцината, които се занимаваха с делопроизводство con amore. Не изгаряйки нито от честолюбие, нито от желание за печалби, нито от подражание на другите, той служеше само защото беше убеден, че трябва да бъде тук, а не на друго място, че затова му е даден животът. Да следи, да разчлени на части и като хване всички нишки на най-заплетеното дело, да го разясни — това беше неговата работа. И трудовете, и страданията, и безсънните нощи му биваха възнаградени изобилно, ако цялото дело най-сетне почнеше да се изяснява пред него, съкровените причини да изпъкват и той чувствуваше, че може да го предаде цяло с няколко думи, отчетливо и ясно, така, че всекиму да бъде очевидно и разбрано. Можеше да се каже, че никой ученик не се радваше толкова, когато пред него се разкриваше най-трудна фраза и изпъкваше истинският смисъл на някоя мисъл на велик писател, колкото се радваше той, когато пред него се разплиташе някое заплетено дело. Затуй…92
„…93 с храна в ония места, дето има глад; тази част аз я познавам по-добре от чиновниците; ще разгледам самолично кому какво трябва. И ако позволите, ваше сиятелство, аз ще поговоря и със сектантите. С мене, с прост човек, те ще разговарят по-драговолно и така, бог знае, може би ще помогна да се уреди работата с тях миролюбиво. А чиновниците не могат я оправи: ще се заведе преписка, пък при това те вече тъй са се заплели в книжата, че от тях не могат да виждат дори работата. А пари от вас няма да взема, защото, бога ми, срамота е в такова време да мисля за печалба, когато хората умират от глад. Аз имам запас готова храна; аз и сега вече съм пратил в Сибир и за идното лято ще докарат още.“
— Вас само бог може да награди за такова служене, Афанасий Василиевич. А аз няма да ви кажа нито дума, защото — вие сам можете да чувствувате — всяка дума тук е безсилна. Но позволете ми да кажа едно нещо за тая молба. Кажете сам: имам ли право да оставя тази работа без внимание и справедливо ли, честно ли ще бъде от моя страна да простя негодниците?
— Ваше сиятелство, бога ми, та не бива да се наричат те, толкова повече, че между [тях] има мнозина твърде достойни хора. Затруднителни са положенията на човека, ваше сиятелство, много, много затруднителни. Случва се тъй, че един човек изглежда съвсем виновен; а като вникнеш, излиза, че дори не бил той.
— Но какво ще кажат те самите, ако ги оставя? Защото между тях има такива, които след това още повече ще вдигнат нос и ще казват дори, че са ме уплашили. Те първи ще покажат неуважение…
— Ваше сиятелство, позволете ми да ви дам своето мнение: съберете ги всички, дайте им да разберат, че всичко ви е известно и изложете им собственото си положение точно по същия начин, както благоволихте да го представите сега пред мене, и ги попитайте за съвет: какво би направил всеки един на ваше място?
— Но вие мислите, че на тях ще бъдат достъпни по-благородни чувства, освен интриги и желание да печелят пари? Повярвайте, те ще ми се смеят.
— Не мисля, ваше сиятелство. У [руския] човек, дори и у онзи, който е по-лош от другите, все пак чувството е справедливо. Освен ако е само някой чифутин, а не русин… Не, ваше сиятелство, вие няма защо да се прикривате. Кажете точно тъй, както благоволихте пред мене. Защото те ви хулят като човек честолюбив, горд, който не иска да чуе нищо, уверен в себе си, та нека видят всичко, както си е. Какво ще загубите от това? Вашето дело е право. Кажете им тъй, като че не пред тях, а пред самия бог правите изповедта си.
— Афанасий Василиевич — каза князът замислен. — Аз ще помисля върху това, а засега много ви благодаря за съвета.
— А Чичиков, ваше сиятелство, благоволете да го освободите.
— Кажете на тоя Чичиков да се измита оттука колкото може по-скоро и колкото по-надалеко, толкова по-добре. Защото него никога не бих простил.
Муразов се поклони и отиде от княза право при Чичиков. Той намери Чичиков вече добре разположен, зает твърде спокойно с доста добрия си обяд, който му бе донесен в порцеланови съдини от някаква доста добра готварница. От първите фрази на разговора старецът веднага забеляза, че Чичиков е успял да поприказва с някого от дълбокоумните чиновници. Той добре разбра, че тука се е намесило невидимото участие на вещия юрисконсулт.