— Приятно ми е — казах аз и се зачудих дали е редно да направя реверанс. С бащата на Алсид се здрависахме, но Кристин не протегна ръка. Само кимна и се усмихна мило. Сигурно се страхуваше да не ме нарани с диамантените си пръстени, реших аз след бързия оглед на ръцете й. От само себе си се разбираше, че носеше и подобни обеци. Почувствах се като бедна роднина. Дявол да го вземе, помислих си, днес явно не ми е ден.
— Такова нещастие — жално рече Кристин.
Виж, по любезните разговори си ме биваше.
— Да, полковник Флъд бе прекрасен човек — казах.
— О, ти познаваше ли го, скъпа?
— Да — отвърнах. Всъщност дори съм го виждала чисто гол, но при обстоятелства, които нямаха нищо общо с еротиката.
Лаконичният ми отговор я постави в задънена улица, ала в безличния й поглед проблесна искрено удивление. Алсид и баща му си разменяха тихи реплики, а ние трябваше да се преструваме, че не ги чуваме.
— Двете с теб днес сме просто украса — каза Кристин.
— Значи ти знаеш повече, отколкото аз.
— Предполагам. Ти не си с двойствена природа, така ли?
— Не.
За разлика от Кристин, разбира се. Тя беше чистокръвен върколак, също като Джаксън и Алсид. Изобщо не можех да си представя как тази елегантна жена се превръща във вълчица, особено след като знаех каква репутация имаха те в свръхестествената общност, но впечатленията, които получих от съзнанието й, потвърдиха предположенията ми.
— Погребението на водача на глутницата поставя началото на предизборна кампания за негов заместник — каза Кристин. В рамките на едно изречение тя ми даде повече информация, отколкото Алсид за последните два часа, затова веднага изпитах лека симпатия към по-възрастната жена.
— Ти сигурно си различна, щом Алсид те е взел със себе си днес — продължи Кристин.
— Не знам доколко съм различна, но действително имам определени способности, които ме отличават от останалите.
— Вещица? — предположи Кристин. — Фея? Таласъм?
Божичко! Поклатих глава.
— Нищо такова. Е, какво ще се случи тук днес?
— Сложиха допълнителни скамейки. Цялата глутница ще се настани в предната част на църквата. Семейните — с половинките и децата си, разбира се. Кандидатите за водач на глутницата ще бъдат най-отзад.
— Как ги избират?
— Те сами заявяват кандидатурата си — каза тя. — После минават през различни изпитания, а победителят се избира чрез гласуване.
— А защо придружаваш бащата на Алсид? Или задавам твърде личен въпрос?
— Съпругът ми — вече покойник — заемаше този пост преди полковник Флъд. Това ми дава определено влияние в глутницата.
Кимнах.
— Водачът винаги ли е мъж?
— Не е задължително. Но тъй като изпитанията винаги включват и физическа издържливост, мъжете обикновено печелят.
— Колко са кандидатите?
— Двама. Джаксън, разбира се, и Патрик Фърнан. — Тя леко наведе аристократичната си глава надясно и аз успях да огледам двойката, която до този момент се изплъзваше от вниманието ми.
Патрик Фърнан се оказа по-млад от Джаксън, но по-възрастен от Алсид, някъде по средата на четирийсетте. Едър, набит мъж, с късо подстригана светлокестенява коса и безупречно оформена брадичка. Носеше кафяв костюм с опънато по корема сако. Придружаваше го симпатична жена, която си падаше по големи количества червило и бижута. И тя имаше кестенява коса, но в нейната сложна прическа проблясваха и руси кичури. Обувките й с поне осемсантиметрови токчета ме изпълниха със страхопочитание. Ако аз се покатерех на такива, със сигурност щях да си счупя врата. Но тази жена успяваше да се усмихва и да говори любезно с всеки, който се доближеше до нея. Патрик Фърнан се държеше доста по-хладно и оглеждаше с присвити очи всеки новопристигнал върколак.
— Тами Фей2 съпруга ли му е? — дискретно попитах аз.
Кристин издаде звук, който бих нарекла кискане, ако не идваше от толкова изискан човек.
— Наистина прекалява с грима — каза тя. — Но името й всъщност е Либи. Да, съпруга му е, чистокръвен върколак, имат две деца. Още един член за глутницата.
Само първородното дете се превръщаше във върколак, и то в пубертетна възраст.
2
Тамара Фей Мескър (1942–2007 г.) — американска телевизионна водеща, певица и автор на книги, известна с предпочитанията си към тежкия грим. — Б. пр.