Когато го взех от болницата, Лънди ми се стори уморен. Попитах как е минало, но с тон на човек, който не желае да обсъжда случката, той отвърна само:
— О, добре…
След това попита дали съм открил нещо ново по останките.
Видимо прояви интерес, когато му казах за ралника, и обясни, че подобна контузия може да бъде предизвикана само от много точен или много късметлийски удар.
— Удар с ръба на дланта ли? — недоразбрах.
— Това е хватка, която усвояваш при обучение по ръкопашен бой и в някои видове бойни изкуства. Вместо да си трошиш пръстите да удряш някого, забиваш ръба на дланта си в лицето му… — Лънди вдигна собствената си ръка, за да демонстрира, дланта му бе изнесена навън, пръстите — свити като нокти на лапа… — Гадно е, но ако искаш да спреш някое развилняло се копеле, ще свърши работа. Един бивш пехотинец ми показа удара, докато бях в Териториалната армия[13], заедно с още няколко мръсни номера.
— Бил си в Териториалната армия?
Той се засмя.
— Тогава не бях така обемист. Хвани третия изход на кръговото.
Лънди ме бе уверил, че няма да ми трябва навигацията. Не живееше далеч от пътя ми, но движението беше натоварено.
— Значи удар с длан може да предизвика такава травма? — попитах, щом излязох от кръговото.
— Теоретично, но аз самият никога не съм се сблъсквал с подобно нещо. Сигурен ли си, че не е резултат просто от удар със сопа или нещо подобно?
Не можех да кажа със сигурност с какво е ударен мъртвецът, но се съмнявах да е оръжие. Въпреки че уврежданията в долната половина на лицето затрудняваха определянето на причината, всеки предмет с твърд ръб — като тухла или чук — най-вероятно щеше да предизвика фрактури с неговата форма.
— Не мисля.
— Тогава, ако говорим за голи ръце, удар с длан ми звучи най-вероятно — уточни Лънди. — Но ще трябва да удряш наистина силно и под точен ъгъл, за да го направиш. По принцип най-вероятно е да се стигне до разкървавен нос или до избити предни зъби.
— Този удар не просто е избил зъбите. Изглежда, че челюстта точно под носа е поддала — обясних, като натиснах спирачка, понеже един камион се напъха в моята лента, без да даде мигач. — Много кости от този участък липсват, а останалото изглежда по-поресто, отколкото би трябвало.
— Поресто?
— Беше пълно с дребни дупчици като аерошоколад. Може да е генетичен дефект на костта, може и да върви в комплект с някаква инфекция. И в двата случая нещо е отслабило структурата достатъчно, та удар с ръба на дланта — ако приемем, че е това, — да я строши и да избута ралника право в мозъка.
Лънди кимна замислено.
— Значи смятаме това за вероятна причина за смъртта?
Бях го обсъдил с Фриърс, без да стигнем до конкретно заключение.
— Трудно е да се каже. Не е контузия, след която жертвата ще оцелее, но това не означава, че именно тя е причината за смъртта. Ако съм прав за фрактурите, падането ще е било фатално само по себе си. Предполагам, че ударът в лицето е бил пръв, последван от падането, понеже няма да има смисъл да удряш човек с всички останали контузии. Но не мога да ти кажа колко време е изминало между двете.
— Поне означава, че е бил мъртъв или в безсъзнание, преди някой да му отнесе половината лице с ъглошлайфа — промърмори с гримаса Лънди. — Но все пак се вижда логиката. Убиваш някого в бой — случайно или не — и после прикриваш доказателствата зад други контузии. Стараеш се смъртта да изглежда като сблъсък с лодка и едновременно с това да разрушиш всички възможности за идентификация. След това омотаваш трупа в бодлива тел и го пускаш в дълбок участък на Бакуотърс с надеждата, че, ако го намерят, ще изглежда като жертва на инцидент.
— Няма как да изглежда така, не и след щателно проучване на тялото.
— Да, но трябва да им признаеш, че са опитали. Следващата наляво.
Завих, където ми показа. Вече се намирахме в жилищен район с приятни, сравнително уединени къщи и черешови дървета по ръба на дворовете. Цъфтящите в розово череши придаваха на улицата празничен вид, досущ като декор за сватба.
Лънди си подръпваше мустаците — знак, който се бях научил да тълкувам като признак, че размишлява.
— Какво друго успя да откриеш?
— Нищо особено. Бил е висок метър осемдесет и шест-седем и между тридесет и четиридесетгодишен. Засега мога да кажа само толкова.
13
Част от Британската армия, състоящ се от доброволци, които редовно участват в обучения и военни мисии, днес носи името Армейски резерв. — б. р.