— Не толкова, колкото преминаването от медицината към съдебната антропология — възрази спътничката ми. — Бакуотърс не е толкова зле. Харесват ми спокойствието и тишината, а от гледна точка на морската биология всъщност е доста готино. Не е толкова екзотично като Рифа и бих излъгала, ако кажа, че слънцето не ми липсва, но въпреки всичко в това място има нещо. Екосистемите са също толкова комплексни, като тези в Рифа, просто са малко…
— По-кални? — предположих.
Тя се усмихна. Беше първата й истинска усмивка пред мен и я озари цялата.
— Определено. Но застъпването на прясно и соленоводна екосистема всъщност е изумително. И не става дума само за раците и ракообразните. От делтата често идват тюлени, понякога се изкачват чак до Крийк Хаус. Чу ли ги снощи?
Не си спомнях нищо, след като съм легнал.
— Не мисля.
— О, щеше да си наясно, ако си ги чул. Ужасно са шумни, няма начин да ги пропусне човек. Звучат като пияни лабрадори. Освен това си имаме и змиорки…
— Змиорки?
Рейчъл ме погледна развеселена.
— Знам, имат лоша репутация. Но са наистина уникални и все още не са добре проучени. Знаеш ли, че плуват чак до Саргасово море, за да хвърлят хайвер?
Погледнах я, за да установя дали говори сериозно.
— Истината ти казвам — възкликна Рейчъл. — Всяка една змиорка, която откриеш тук, е родена в Саргасово море в Атлантическия океан. Щом се излюпят, младите мигрират навсякъде из планетата. Там живеят по делтите или в сладководни басейни, докато съзреят. След това плуват по целия път обратно до Саргасово море, за да се чифтосат, и цикълът започва отново. Забележителни създания са, но благодарение на риболовците вече са застрашен вид, популацията им е намаляла с деветдесет и пет процента…
Спътничката ми замлъкна и сви извинително рамене.
— Виждаш ли какво става, когато започна? Боже, змиорки и "Направи си сам" проекти. Ама че съм хедонистка!
— Значи днес си излязла да наблюдаваш змиорките? — попитах, изтласкал от мислите си внезапния спомен за змиорката, изхлузила се от лицето на Лео Вилиърс.
— Не, просто исках да се поразходя и реших, че може да се запася… — Рейчъл отвори торбата, за да ми покаже няколко стръка влажни растения. — Малко е рано за морския копър[9], но все пак може да се намери, ако човек знае къде да го търси. Наоколо растат всевъзможни морски зеленчуци, намират се и миди, мекотели и раци. Едно му е хубавото на Бакуотърс, човек не може да умре от глад… — тя спря и се огледа. — Е, най-добре да спра да те отегчавам. Пристигнахме.
Бях толкова погълнат от разговора с нея, че не обърнах внимание къде сме се озовали. Малко пред нас като гигантски гръден кош от потока стърчеше гниещият корпус на старата лодка. Зад него се виждаше възлестият ствол на върбата, чиито мъртви клони се бяха провесили нещастно във водата.
— Нали това място имаше предвид? — попита Рейчъл.
Кимнах.
— Благодаря за помощта. Оттук ще се оправя и сам.
Тя май не очакваше такова развитие:
— А как ще се върнеш обратно?
— Ще се справя.
Не би трябвало да е трудно да намеря пътя до къщата на Траск оттук и после просто щях да следвам шосето до къщата за гости. Или дори да взема колата си от Джейми, ако е свършил с ремонта. Отново започвах да усещам слабост, но въпреки това щеше да е по-добре да остана насаме за онова, което възнамерявах да направя. Ако успеех да намеря каквото търсех, не мисля, че Рейчъл щеше да иска да се навърта наоколо.
Но тя имаше други идеи.
— Нали знаеш, че само защото нещо е било тук вчера, не значи, че ще е тук и днес? Каквото и да търсиш, ако може да плава, вероятно досега е отнесено Бог знае къде!
Нямах нужда да ми го напомня.
— Знам.
Рейчъл ме погледна недоволно.
— Това е глупаво. Ако ми кажеш какво търсиш, може би ще успея да ти помогна. Не съм идиот, знам, ще се окаже нещо ужасно. Но съм виждала нападения на акули, така че няма нужда да се притесняваш, че ще повърна или ще припадна. И предполагам, че след като си тук самичък, вместо да доведеш полицията, все още не си сигурен дали е нещо важно, или не е…
— Да, но…
— Виж, последните няколко месеца бавно полудявам, понеже не мога да направя нищо. Вече ми каза, че целта на похода няма общо с Ема, значи вероятно касае Лео Вилиърс. Ако смяташ, че ще се разстроя, ако намеря някоя телесна част от копелето, наистина не ме познаваш.
На бузите на Рейчъл бяха пламнали ивици розовина, както когато беше ядосана вчера. Явно й оказвах подобен ефект.
— Става въпрос за маратонка — обявих.
9
Crithmum maritimum, скален копър — многогодишно тревисто растение, вирее по крайбрежните скали на соленоводни басейни. Използва се като подправка, намира също и приложение в медицината и козметиката. — б. пр.