— Това е снимано от малко по-различен ъгъл, но познавам точното място — увери ме Рейчъл. — Това са пясъчните дюни в края на вълнолома. Оттам крепостта се вижда чудесно.
— Сигурна ли си?
Лънди ми беше казал, че крепости от времето на Втората световна са издигнати по целия югоизточен бряг. Но Рейчъл беше уверена.
— Абсолютно сигурна. Достатъчно често съм се разхождала там. И виж, забелязва се, че са останали само три кули и едната от тях е рухнала частично. Крепостта е същата, сигурна съм. Дявол да го вземе, не мога да повярвам, че не съм я забелязала досега! Когато видях мотора, помислих, че снимката е от старите…
Стори ми се разстроена и не можех да я виня. Рейчъл вече знаеше, че сестра й е имала афера с Лео Вилиърс. Ако беше права за мотора, това вероятно означаваше, че Ема Дерби е продължила да се вижда с бившето си гадже и след сватбата с Траск. Това водеше до всевъзможни неприятни последици, и то не само за семейството. Означаваше, че в цялата история може да има забъркан още някой, за когото полицията не знае абсолютно нищо. Мъж, собственик на мотоциклет и най-вероятно облечен в износени байкърски кожени дрехи.
Като трупа от бодливата тел.
Рейчъл обаче не знаеше нищо за него. И тревогата й можеше да се окаже фалшива.
— Сестра ти дигитален фотоапарат ли ползва или с лента? Някои фотографи вече още снимаха на лента, но ако Ема Дерби не е била от тях оригиналните файлове щяха да пазят датата, на която е направена снимката.
Рейчъл поклати глава.
— Дигитален, но изгубихме повечето от снимките на Ема при кражбата, когато ни изнесоха компютрите. Единствената причина тези да са при мен, е, че ги бе проявила, преди да изчезне, и в печатницата още пазеха изображенията в системата си.
— Дори ако снимката е направена тук, това може да не е мотоциклетът на бившия й приятел… — казах, без сам да си вярвам. — Би ли могла да го разпознаеш със сигурност?
— Не, но колко други нейни познати биха имали глупав мотор като този? Да не говорим кой би се навил да го снима на проклета пясъчна дюна! — Рейчъл вече ми се струваше ядосана. — Това е точно от типа неща, които Марк би сторил. Много би му харесало някой да снима и да сложи в рамка символа на тъпия му статус!
— Марк?
— Бившият на Ема. Боже, как ли му беше фамилията? Нещо религиозно, Викар или Чърч… — тя поклати глава. — Не, Чапъл, точно така. Марк Чапъл[12].
Отбелязах си името му наум.
— Може и нищо да не е, но нали знаеш, че трябва да споменеш на Лънди за него? — намекнах меко.
— Боже, навярно е така. Дявол да го вземе! Точно когато си мислех, че нещата не може да се влошат повече…
Рейчъл ми се стори нещастна, затова се пресегнах и я прегърнах през раменете. Тя се облегна на мен и отпусна глава на рамото ми. Ароматът и топлината на тялото й ме наелектризираха.
Тя вдигна глава и ме погледна. И двамата не продумахме. Миг по-късно порив на вятъра внезапно блъсна къщата за гости. Постройката се разлюля и заскърца, и мигът отмина.
Рейчъл въздъхна и се отмести.
— Става късно. Най-добре да тръгвам.
Не посмях да кажа нищо, докато си обличаше якето. В усмивката й имаше едновременно тъга и съжаление.
— Благодаря за виното и… знаеш. За изслушването.
— Винаги.
Вятърът блъсна вратата, когато тя я отвори, и плисна вътре студени пръски дъжд. Рейчъл се намръщи:
— За разнообразие веднъж поне познаха времето!
— Задръж, ще си взема якето.
— О, недей, няма смисъл и двамата да се мокрим.
Не настоях, понеже знаех, че не би искала. Очертана на фона на плътния мрак на отворената врата, Рейчъл ми се усмихна още веднъж. Оловносивият дъжд блестеше като бодлива тел зад гърба й.
— Е, лека нощ!
След това тя изчезна. Чух хрущенето на стъпките й по чакъла, но беше твърде тъмно да видя какво става. Затворих вратата, а вятърът се бори известно време с мен, преди езичето на бравата да щракне. Стоях в настъпилата внезапно тишина, неспособен да реша дали се ядосвам на себе си, затова, че исках да направя нещо, или за това, че не бях направил нищо.
С въздишка взех чашите за кафе и ги отнесох на мивката. Докато водата шуртеше по металното корито, чух нещо отвън. Спрях кранчето и се вслушах. Чувах само воя на вятъра. И тогава, точно когато посегнах да пусна отново водата, чух друг звук, който не можех да сбъркам. Кратък писък, който бързо секна.
Беше Рейчъл!
21
Втурнах се и отворих вратата. Щом хукнах навън, дъждът ме заблъска и залепи ризата за тялото ми. В яркия поток лееща се от вратата светлина различих светлия силует на белия лендроувър. Вратата откъм шофьора беше отворена, но вътре не светеше.
12
Vicar (англ. ез.) — викарий; church (англ. ез.) — църква; chapel (англ. ез.) — параклис. — б. пр.