Мъжът и жената откриха Сам и се впуснаха в тих разговор с него, а Анди ги подслушваше, просто защото се намираше наблизо. Когато минах покрай тях, за да оставя мръсните съдове за миене, чух жената да казва (с дълбок алтов глас): „… да разлепим тези плакати из града за всеки случай, може някой да го е виждал“.
Самата Халоу, от плът и кръв! Вещицата, която причини толкова неприятности. Убийцата на Адабел Янси. Похитителката на брат ми Джейсън. Имах чувството, че в главата ми се е вселил зъл демон и блъска по слепоочията ми с чук.
Ясно защо Холи се държеше така. На свиканата от Халоу среща в Шривпорт нейното сборище бе имало наглостта да откаже поканата на властната вещица.
— Разбира се — каза Сам. — Сложете един на тези стена — той посочи към празното място до вратата, която водеше към неговия офис и тоалетните.
Холи открехна вратата на кухнята, хвърли един поглед на обстановката и бързо се шмугна обратно. Халоу веднага обърна глава нататък, но — надявам се — не успя да види горката Холи.
Злият демон в главата ми не спираше да ми повтаря, че трябва да предприема нещо — например да се нахвърля на Халоу с юмруци и да я бия дотогава, докато не ми каже нещо за Джейсън. Но здравият ми разум надделя, за мой късмет. Халоу беше едра жена, а здравенякът с нея можеше да ме размаже с един удар — освен това Кевин и Кения веднага щяха да се намесят и да ни разтърват.
Чувствах се ужасно. Гадината стоеше на крачка от мен, а аз бездействах. Свалих мисловната си защита и се опитах да проникна в разума й.
Но още щом докоснах периферията му, Халоу трепна и започна да се оглежда подозрително, за да открие нахалника, опитал се да нахлуе в мозъка й. Уплаших се и бързо прекратих експеримента.
За пръв път ми се случваше подобно нещо. Никой, абсолютно никой досега не беше усещал присъствието ми в мислите си. Шмугнах се зад бара, грабнах контейнера със солта и се заех да пълня солницата, която бях взело от масата на Кевин и Кения. Впрегнах цялото си внимание в изпълнението на тази дребна задача и когато приключих, плакатът вече висеше на посоченото място върху стената. Халоу продължаваше да говори със Сам, но не спираше да се оглежда подозрително, а мистър Мускул ме изпиваше с поглед — чисто по мъжки, — докато връщах солницата обратно на масата. Холи все още се криеше в кухнята.
— Суки — извика Сам.
Дявал да го вземе! Трябваше да се отзова, нали ми е шеф.
Приближих се към тях, вкаменена от страх, но ухилена до ушите.
— Здрасти — поздравих аз и учтиво се усмихнах на високата вещица и нейния здравеняк. После вдигнах въпросително вежди към Сам, за да разбера защо ме търси.
— Марни Стоунбрук, Марк Стоунбрук — представи той събеседниците си.
Кимнах на всеки от тях поотделно. Халоу, и още как, помислих си аз с насмешка. „Халоу“1 звучеше доста по-възвишено от „Марни“.
— Издирват този мъж — каза Сам и кимна към плаката. — Познаваш ли го?
Сам много добре знаеше, че познавам Ерик. В този момент изпитах огромно задоволство от умението си да крия чувствата и мислите си от околните. Обърнах глава към плаката и внимателно го огледах.
— О, да, виждала съм го — отвърнах. — Срещала съм го във вампирския бар в Шривпорт. Такъв мъж забравя ли се? — добавих аз и заговорнически, типично по женски, се усмихнах на Халоу-Марни.
— Хубавец е — съгласи се тя. Гласът й звучеше дрезгаво. — Той изчезна безследно и ние предлагаме голяма награда на всеки, който би могъл да ни предостави някаква информация.
— Да, прочетох — казах аз с неприкрито раздразнение. — Само че не мога да проумея защо го търсите тук. За какъв дявол му е на шривпортски вампир да се мотае из Бон Темпс?
Изгледах въпросително вещицата, като искрено се надявах да не съм злоупотребила с търпението й.
— Добър въпрос, Суки — каза Сам. — Не че имам нещо против плаката, но и на мен ме е чудно защо го търсите тук. Какво ще прави тук този вампир? В Бон Темпс е голяма скука, тук никога нищо не се случва.
— Но в този град живее един вампир, нали така? — внезапно се намеси Марк Стоунбрук. Гласът му звучеше досущ като този на сестра му. Каква изненада! От гърлото на буца като него очаквах да излезе лай или ръмжене — или поне басов глас, а не алт като на Марни.
— Да, Бил Комптън живее тук — каза Сам. — Но той е извън града в момента.
— Разправят, че е заминал за Перу — добавих аз.