— Навярно никой няма и да пита. Само за по-сигурно го искам.
Джефри се обърна към него.
— Мисля, че най-доброто е да бъдем честни, Артуро. Ако започнеш да казваш лъжи, те сякаш те стягат целия с въжета. Може и да забравиш каква е всъщност истината.
— Съгласен съм с теб, Джефри. Разбирам те прекрасно. Единствената причина да искам това от теб е, че вече казах на полицията, че не познавам Ед. И ако — по този въпрос — сме единни, няма да ни потрябва да лъжем никога вече.
Джефри седна на леглото.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
Как можеше да очаква от Джефри, че е разбрал? Седеше на тапицираната с брокат кушетка на долния етаж, загледан в камината. Водката, отдавна изстудена, беше останала недокосната и сега се беше стоплила. Ефирните завеси пропускаха от улицата светлина във всекидневната и тази светлина беше достатъчна, за да откроява познатите очертания — на свещника върху дванадесетфутовата мраморна маса, двете скулптирани мраморни колони, които ограждаха камината, постелката от кожа на бяла мечка в краката му, трите оригинални творби на Гурман на отсрещната стена, купени дълго преди неговите керамични плочки да станат достъпни във всеки бутик на Запад.
Сред тишината на своя дом Крус се отдаде на мисли за придобитото. Той продължаваше да храни убеждението, че си заслужава. Всъщност процесът на придобиването още не бе завършил. Стаята започваше да му изглежда твърде малка, а къщата — леко остаряла. Беше готов за ново преместване.
Поддържай тази мисъл, рече си той. Удобството е стагнация. Продължавай да искаш повече, там е ключът. Поддържай острота в поведението си. Ако не разширяваш постигнатото, ще започнеш да го ограничаваш.
Кола изкачваше с усилие стръмния хълм и след минута Крус дочу тихото плясване на неделния вестник върху автомобилната му алея. Вече е сутрин, най-тъмният час преди зори, преди мракът да избледнее в сиво.
Не, ще бъде невъзможно Джефри да разбере това. Джефри не бе изминал неговия път. Крус дори не трябваше да се опитва да си го спомня: то беше винаги в него. Когато беше на годините на Джефри…
Започнал беше да размишлява като старец, да звучи като баща си, когато разказваше за живота си на брасеро21. „Ставах преди три, Туро, за да работя на полето часове преди слънцето да напече.“ Е, Крус също се беше трепал, само че на други полета.
Не, Джефри никога няма да разбере какво значи да си мексиканец, беден и весел. А Крус никога не беше се върнал към бедността.
Дори сега, в Сан Франциско, където хетеросите22 се присмиваха на техния статус на малцинство, в латиноамериканската общност хомосексуализмът се смяташе за проказа. Мачо23 продължаваше да властва — Крус знаеше, че това ще трае до края на живота му.
Всяка седмица-две той се натъкваше на някоя история за банда, действаща в района на Мишън или за някой побой, осакатяване или убийство на беден марикон24. Отдавна бе решил да не чете такива истории. Хората не искаха да ги четат, те не бяха новини, а известяваха за това какво се е случило с тези первертидос25 — а то не беше важно, поне за ла хенте26, за неговите податели на обяви и читатели.
Крус бе научил урока си добре. Никой не бива да узнае нещо за него. Родителите му бяха починали, без дори да подозират неговите обратни наклонности. Най-малко майка му, която непрестанно му сервираше момичета, особено след като „Ла Ора“ бе започнала да преуспява.
Той просто минаваше без секс, като изключим отпуските, които го отвеждаха вкъщи отвратен от себе си. Беше минавал без това — докато срещна Джефри.
И дори с Джефри, дори с любов за себе си, която пулсираше неудържимо в жилите му и той не беше в състояние да се възпира, не преставаше да бъде предпазлив. Първо, след като го нае на работа, реши да го опознае в служебна обстановка — доставяше му радост просто да гледа как Джефри се движи наоколо. Сетне последваха една-две срещи, докато дойде признанието.
А след това — блаженство.
Но все още беше нужно Крус да е потаен, което Джефри, макар че не разбираше добре, уважаваше в характера на шефа си. Хомосексуализмът никога не беше имал важно значение за Джефри; той беше от младежите, които се чувстват щастливи поради самата връзка. Двамата си живееха тихо в дома на издателя и старателно прикриваха тази подробност в личния си живот.
Нещо изскърца горе в къщата. Дали е станал Джефри? Крус се ослуша, но всичко потъна отново в тишина.