Но Харди не го вършеше за слава, защото перото за украса щеше да стърчи на шапката на Пико Моралес, който беше куратор на аквариума „Стайнхарт“.
Харди не раздвижваше акулата заради кариерата на Пико. Раздвижваше я, за да й спаси живота. Когато Пико му позвъни тази сутрин, Харди веднага съобрази, че макар тази лудост с акулите да изглежда напразен труд, винаги обречена на неуспех, тя според него не беше напълно безполезна. И при все че се учуди сам на себе си, прие задачата и каза „да“.
Тази муха бе влязла в главата на Пико преди около две години и той заобяснява на Харди:
— За да дишат правилно, акулите трябва да се движат във водата, Диз. Доставят ми ги тук едва ли не осакатени. Държат ги дълго на корабите, влачат се едва-едва чак от Фараоните. И ги получавам ни живи, ни умрели. Питам се дали ще можем да раздвижим поне една от тях… — Повдигна рамене. — Затова ми трябват доброволци да ги раздвижват тук, да ги разхождат, а ти, истински афисионадо27 по морските работи, да не кажем, че си имал и суров опит от живота, в този случай с акулите те смятам за най-подходящия кандидат от всички.
Харди не можеше да си обясни защо след продължителната пауза внезапно бе решил, че може да опита отново с този експеримент — нещо повече, желанието бе неудържимо. Пико не беше се отказал да му се обажда по веднъж на всеки две или три седмици, когато му доставеха някоя нова акула. А Харди все отказваше до тази сутрин.
Беше вече три следобед и ако е вярно, че мястото е независимо от времето, това затворено, боядисано в зелено помещение сред недрата на „Стайнхарт Акуейриъм“, огласяно от тихо, едва доловимо гълголене и жужене, със своите лъснали от влага стени без прозорци — беше наистина извън времето.
Харди провеждаше третото си едночасово раздвижване на акулата. И другите доброволци бяха ненадеждни като него — пенсиониран рекламен агент за продажба на коли на име Уейвърли и един млад японец, който се казваше Нао, чието главно занимание беше носач в хотел „Мияко“, и разбира се, Пико. Имаше и други чудаци в резерва на Пико, но днес беше ред на Уейвърли и Нао. Харди пристигна там в седем часа сутринта.
Той не възнамеряваше да предприема нищо по случая „Кокран“ този ден и почти веднага пропъди от съзнанието си мисълта за Джейн.
Пико довтаса веднага да го навива. В широкото си облекло Пико изглеждаше с наднормено тегло. А със специалния му костюм за влизане във водата Харди си мислеше, че той повече прилича на бременен женски гривест тюлен.
Стоеше край водоема и пушеше. Мустаците му бяха увиснали чак до долния край на челюстите, гъстата му черна коса беше несресана. Стискаше под мишница вестник.
— Как е Орвил?
Той беше измислил имена на своите акули. С това им помагал да оцелеят, каза той, въпреки че теорията му трябваше тепърва да се докаже. Засега обаче — не.
Харди не преставаше да раздвижва.
— Орвил — изрече той и погали акулата по корема — е изпаднала в летаргия.
Пико влезе в офиса си и след секунда се появи отново както без цигара, така и без вестника. Прескочи ръба на водоема с пъргавина, която бе невероятна за размерите на тялото му, озова се до Харди, сложи ръка на голямата гръбна перка на акулата и като пристъпваше странично, провери рефлексите на опашката.
— Летаргия? Ти наричаш това летаргия? Тя е в чудесно състояние. Орвил — продума нежно той и погали акулата по главата, — прости му. Това беше неуместен сарказъм от негова страна. — Изгледа недоволно Харди. — Помъчи се да бъдеш малко по-интуитивен.
Харди остави Пико да се занимава с акулата, измъкна се от водоема и отиде в офиса да се преоблече. Когато се появи оттам след две-три минути, държеше вестника на Пико в ръка. Пико тъкмо се приближаваше към него с акулата и Харди тръгна покрай басейна редом с него.
— Прочете ли това? — попита го Харди. — „Ла Ора“?
— Си. Този вестник поддържа етническото ми самочувствие.
— Знаеш ли нещо за неговия издател?
— Толкова, колкото ти знаеш за Уилям Рандолф Хърст.
Харди разгъна вестника, огледа бегло първата страница, както крачеше покрай басейна. Водата тихо се плискаше зад Пико и Орвил.
— Аз говорих с него. Той ме излъга.
— Кой?
— За кого говорим, Пико?