— Не върша вече такива неща. — Ще я остави да го обвинява, дължеше й правото да го напада остро за провалената им среща. — Аз те потърсих, както виждаш — добави Харди. — Нали сега говорим.
— Моля те, Дизмъс, никога повече да не го правиш, ако не можеш да постъпиш иначе. Убедена съм, че няма да го понеса.
Той се замисли над думите й дълго и тя два пъти каза „Дизмъс“.
— Окей — обади се накрая той.
— Какво значи това „Окей“?
— Искам да се видим тази вечер. Кълна се в бога, че няма да отсъствам.
— Дай ми телефонния си номер. Така че ако решиш отново да ме вържеш, да знам какво да правя.
— Имаш ли молив?
Отидоха в едно кръчме в Горен Филмор, което се беше специализирало в приготовлението на каджунска29 храна. Седнаха в колибка, близо един до друг, сякаш очакваха на пейката си още една двойка. Плат с кестеняв цвят беше опънат пред входа на колибката и сервитьорът го отмяташе при всяко свое влизане. Джейн седеше най-близо до стената, Харди — от външната страна.
Бяха поръчали стриди с каджунско мартини, а през това време Харди обясняваше на Джейн доста подробно за събитията от предишния ден. За ордьоври Джейн поръча северноамериканска речна риба, нарязана на ивици и оваляна в пипер, лук и мънички скариди. Харди беше пожелал за себе си препечено филе, свръхделикатес, с тамале — счукана царевица с месо и червен пипер. Изпиха заедно бутилка бяло вино и решиха, че са се опознали още малко повече.
Когато тя и Харди бяха заедно, Джейн беше работила в рекламния отдел на „И. Магнин“, но след две години била по-впечатлена, както призна, от самата мода, отколкото от артикулите за продажба. Станала купувач, започвайки от дъното и сега много харесвала това, като пътувала до Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго, дори до Европа и два пъти до Хонконг.
Харди я гощаваше с разкази за барманството си, за Мозес, Пико и акулите и малко за Еди Кокран. Пристигнаха десертите им — два крема фламбе и малко еспресо. Разговорът вървеше мудно. Харди погледна часовника си. Джейн се извърна до половина на пейката, за да бъде с лице към Харди. Тя се пресегна и покри близката му ръка със своята.
— Мислиш ли — попита го тя, — че е време да си поговорим за Майкъл?
Харди погледна право срещу себе си, към съковете в боядисания в червено шперплат. Вдигна чашата с кафе еспресо и я сложи обратно на масата, без да пие. Изтръгна ръката си изпод нейната.
— Недей — каза тя.
— Не правя нищо.
— Отново си дърпаш ръката от мен.
Харди, хванат на място, рече:
— Може би.
Джейн отново посегна за ръката му и я положи, както бе направила предишната вечер, на скута си. Покри я бавно с двете си ръце.
— И какво правим в момента? Водим светски разговор, опитвайки се да се хванем един за друг?
— Какво?
— Вечерята. Умно измислена уловка.
— Продължавай, Джейн.
— Ти ще продължиш. — Изрече го спокойно. — Да знаеш какво върши някой, още не значи, че го познаваш добре.
— Според мен това е достатъчно.
— В такъв случай съжалявам, задето ми се обади. — Тя освободи ръката си с помощта на другата и бързо изтри с показалец по една сълза от всяко око — първо от едното, после от другото. — Не бях грешка за теб, ти знаеш.
Харди приличаше на къс скулптирано дърво, неподатлив, инертен.
— Говорил ли си някога за това? — Тя отново хвана ръката му в своите. Две-три сълзи бяха потекли по бузите й, но тя не хлипаше. — Мислил ли си изобщо за това?
— Никога не мисля за това. — А после, веднага след появата на това чувство, то изчезна. — Няма значение — каза той. — Съжалявам, че ти крещях.
— Няма значение ли? — попита кротко тя. — Мислиш ли, че като ми кряскаш, с това ще се реши проблемът? И все пак предпочитам да ми кряскаш всеки ден, отколкото да ме напуснеш, да изчезнеш.
Харди не можеше да повярва, че още диша.
— Това няма да ни върне Майкъл. — Харди най-сетне се реши да я погледне. Като видя сълзите й, той избърса бузите й и се обърна с лице към нея. — Ти не го уби, Джейн, аз го убих.
— Не си. За пръв път беше се изправил в креватчето си. Как щеше да предвидиш, че може да падне?