… крива усмивка и признание, че играе покер на пари в брой.
… фонд за стимулиране на добрите работници, свободен от данък, докато неприятните проблеми с Крус се уредят.
По дяволите. Нещо такова беше.
Но сега съзря опасността. Те няма да купят стоката и Сам не можеше да им се сърди. Самият той не би я купил.
— Искате да кажете, мистър Поук, че сте имали сто и двайсет хиляди долара в тази каза днес сутринта и сте забравили за тях в продължение на… шест часа? Мистър Поук, за дете ли ме смятате?
Бутилката „Джак Даниълс“ бе празна. Празна. Също като сейфа, като самия него. Отиде до шкафчето и грабна друга бутилка, този път някакво френско бренди, което Ника харесваше.
Окей, той беше в опасност, но не бива да изгуби парите. Щом си ги получи обратно, ще трябва да реши как да ги оползотвори. Няма значение какво ще си помисли полицията за него. Все още не е извършил нищо незаконно и ако си го запише в главата, той ще бъде окей.
Излезе навън. Там, в центъра на града, беше хладно, но тук, само на дванадесет мили по на юг, беше топло и приятно. Усети аромата на първите гардении, долови и полъх на жасмин. Отново дишаше спокойно. Малки бели лампички водеха през добре поддържаната градина към горещата вана. Погледна ги със страхопочитание. Притежаваше всичко това. Ето какво бе придобил. Това не беше някакво си просташко пиене в кухня, а разкошно имение в Хилсбъро с паркове, ландшафт и гореща вана, имайте предвид!
Спъна се в първото плочесто стъпало, но не падна. Достигна горещата вана, вдигна термометъра и видя, че той показва 104°30.
Ако отприщи мисълта си, може да стигне до нещо.
Водата го жилна, но само за миг. Седна на първото стъпало, загледан в тестисите си и реши, че е още твърде студено и трябва също като Ника да използва крановете.
Ето, сега се чувства по-добре. До лакътя му стърчи бутилка с някакъв френски боклук, в ръката си държи чаша, а крановете струят и пропъждат всичкото напрежение, всичките тревоги. Хората се трепят цял живот и какво печелят — стигат до лош край.
Затвори очи и облегна назад глава върху тухлената облицовка на ваната. Отпи глътка бренди.
Може би не мисля достатъчно, каза си тя. Може би отдавна съм се превърнала в автомат.
Светеше само лампата в така наречената трофейна стая в дъното на коридора, след стаята на Стивън. Онази с многото снимки, напоследък Ерин често се отбиваше в нея.
От време на време до ушите й долиташе от съседната стая хъркането на Големия Ед, но то не я дразнеше. Наистина — и то беше странно — малко неща, които вършеше Големият Ед, я дразнеха. Може би единствено сегиз-тогиз пурите му, но и тя имаше недостатъци, които той търпеше — например честото й отсъствие от къщи, постоянното й тичане да угажда на всички, които се нуждаят от помощта й — не можеше да казва „Не“.
Погледна към стената със снимките. Тя и Ед се бяха уговорили да свалят снимките на Еди, но по-късно тя реши, че няма смисъл да го правят. То нямаше да облекчи болката им. Това беше една от идиотските идеи, които й бяха хрумнали през последната седмица.
Прокара пръст по долната страна на рамката на онази снимка, на която той се бе качил на въртележка в стария Увеселителен парк до плажа. Тогава Еди беше седемгодишен.
Малкото момче, възседнало кончето — с грива, развявана от вятъра — се бе усмихнало на майка си широко, до разчекване. Ерин помнеше прекрасно този ден. Забеляза и петното от горчица на бузата на сина си — беше вкусил за пръв път царевично хлебче с кренвирш. Нечия ръка личеше в дъното на снимката. Това бе ръката на Мик, посегнал да се качи и той на кончето.
Ерин плъзна очи по останалите снимки. Вярно, нямаше много със Стивън и нито една от последните години. Имаше снимки на Мик: как играе с топка по време на завършването на средното училище, как скача във водата от пристана на мястото, което бяха наемали няколко лета поред на езерото Бас. Джоуди пък бе снимана как получава миналата година своята награда по полемика; как е прехапала език при съсредоточаването си върху готвенето в лагера на скаутките; с първата си официална рокля на танцовата забава като ученичка първа година в гимназията в Мърей.
Отстъпи назад и се опита да намери най-прясната снимка на Стивън. Имаше една с него и Еди на сватбата преди две години, преди той да направи онова странно нещо с косата си, за което Големият Ед беше готов да го скалпира. Ето и друга, отпреди три години, която всъщност беше моментална снимка на него, баща му и Еди с богат улов риба, току-що върнали се вкъщи.