Броуди не беше развил адвокатската си фирма до сегашното й състояние, като си осигурява за клиенти хора от по-бедното латиноамериканско население, подобни на тези, които бяха завели дело срещу „Ла Ора“ заради спора с нея по разпространението. Но не го беше постигнал и с недружелюбие или отказ да поеме някои клиенти.
В случая с „Ла Ора“ той имаше за свой клиент Хайме Родригес, защото беше братовчед на съквартиранта му от университета Хулио Суарес, който на свой ред бе станал ръководител на най-преуспяващата строителна компания в Аламеда и разработваше проект за паркова алея с дървета от двете й страни на площ от три и половина акра32 покрай брега, на около две мили от военноморската база. В съответствие с този проект Броуди изготвяше необходимите документи.
Родригес разпространяваше „Ла Ора“ в Лафайет и част от Ричмонд. След като се срещна с Броуди, той уговори всички свои съдружници по разпространението, с изключение на главния в Сан Франциско, да заведат колективно дело от свое име.
Броуди проучи фактите по делото и успя донякъде да вникне в него. Той рядко се натъкваше на истински човешки проблем. Това не беше завещание, кодицил33 или договор, в който безкрайно се повтарят фрази, започващи с „тъй като“ и „следователно“.
Разбира се, нямаше да паднат много пари от това дело, а то не беше и „про боно“34. Но, по дяволите, все някой трябваше да представлява тези хора. Той имаше положително отношение по въпроса.
От прозореца на ъгловия си офис Броуди виждаше часовника на Фери Билдинг. Той показваше единадесет и половина. Беше готов за срещата. Винаги беше готов, знаеше това, но когато съдията Анди Фаулър изпращаше някого при него, беше двойно по-важно да си е приготвил домашното.
Секретарката му позвъни и съобщи, че мистър Харди е дошъл. Той, разбира се, беше се обадил на Анди за проверка във връзка с Харди. Оказа се негов бивш зет. Броуди се помъчи да си спомни дали бе срещал някога първия съпруг на Джейн, но това ще да е било преди да влезе в клуб „Олимпик“ и да се познава със съдията. Въпреки всичко той бе готов да го разпознае, ако Харди му се стори поне малко познат.
Това не стана. Човекът изглеждаше малко небрежно облечен за вкуса на Броуди. Анди му беше споменал, че Харди е бил прокурор, а в тяхното професионално братство съществуваха правила за облеклото. Но след като Харди не практикуваше вече правото, може би причината за облеклото му бе по-непрофесионална.
Той отказа да пие кафе, чай, всичко останало, което бе добре дошло за адвоката. Броуди каза, че ще му отдели един час, но се надява да привършат за по-кратко време. Интересните случаи са едно, а времето — друго нещо; нека не забравяме, че времето е пари. Харди му благодари веднага за пожертваното време. Навярно Броуди продължава да членува в клуба.
Броуди повдигна рамене и се усмихна.
— Дължа го на изключителната благосклонност на Негова Милост съдията… С какво мога да ви бъда полезен?
— Бих искал, ако мога, да установя дали въпросният Крус би могъл да има мотив за убийството на един от служителите на Сам Поук.
Броуди изправи гръб в креслото, а после взе да рови за пура в кутията с овлажнител, поставена на бюрото му. Не обичаше да го изненадват, преди да си е изяснил за какво по-точно се касае. Запалването на пурата му осигури един момент. Това му даваше известен шанс.
— Поук, разпространителят в Сан Франциско?
— Точно той.
Броуди пое дима на пурата. Навярно не беше чувал това име от половин година, но ненапразно беше упражнявал паметта си.
— В този случай е имало убийство?
Харди поклати глава.
— Не сме напълно сигурни. Досега има двама мъртъвци с тенденция да са премахнати за отмъщение срещу Поук. Може да съществува връзка с Крус.
— Двама?
Харди обясни.
— Знаете ли, мистър Харди, Поук не е мой клиент.
Харди очевидно не знаеше това.
— Мислех, че сте били негов адвокат по онова дело.
— Да, на всички останали, но не и на Поук. Той бе единственият не-мексиканец сред тях… измежду латиноамериканците разпространители, но беше същевременно първият и най-голям разпространител. Това дело не го интересуваше.
— Защо?
— Не зная. Дори не пожела да се срещне с мен, за да обсъдим случая, въпреки че другите, моите клиенти, се опитаха да упражнят известен натиск върху него.