— Имахме наш човек, който следеше за нечистите прояви на Крус, но аз съм скептично настроен, че той би открил нещо.
— Защо? И да открие нещо вашият човек, то би ли имало значение?
Броуди повдигна рамене.
— Както казах, смятам, че това са напразни усилия, но моите клиенти искаха да се прибегне до последната надежда, а ние сме стигнали сега до нея и трябва да опитаме някоя форма на законен шантаж.
— Например?
— Не зная. В момента търсим такава форма. Нещо, което да накърни неговия имидж за общността, да стане причина той да изгуби поддръжката на общността, ако сполучим. После клиентите ми ще запазят това в тайна, а в замяна ще получат първоначалния си договор за правата си на разпространители. — Броуди стана и погледна часовника си. — В далечна перспектива — добави той.
Харди също стана. Разговорът беше свършил.
— Имате ли някакви водещи нишки в това? Например че той бие кучето си или друго подобно нещо?
— Не. Ние разчитаме на мачото. Носят се слухове за него, че е обратен.
Харди се засмя.
— Не мога да повярвам. Тук в Сан Франциско?
— Зная. Но за латиноамериканците това не е шега — налага се да ви го кажа. Това е друга новина, която не се отразява във вестниците, но ако някоя събота отидете в Мишън Парк на Долорес, ще видите там не една група мексиканци, които здравата налагат някой, който се показва дори не съвсем очебийно като педераст.
— Значи Крус е такъв?
Броуди направи гримаса.
— Може да е попресилено, но такива са слуховете. Има възможност и да не е вярно.
Харди се замисли за нещо.
— А ако Кокран е открил, да речем, че Крус е обратен, и се е опитал да използва това за своя изгода? Да възвърне разпространението на вестника на Крус „Ла Ора“ за Поук по този начин? Или примерно да запази парите, които ще получи, за себе си?
— Това са твърде много „ако“, но като ги свържем в едно, бих казал, че ще се получи някакъв мотив.
Харди му благодари, стиснаха си ръце за сбогом и Броуди остана отново сам в офиса си. Часовникът на Фери Билдинг показваше малко след дванадесет часа. Мъглата се беше изпарила и знамената по Ембаркадеро се вееха на лекия ветрец. Броуди разхлаби вратовръзката си, въздъхна и се върна на бюрото, където натисна нервно копчето за вътрешната телефонна връзка.
Харди беше смятал Еди Кокран за най-прекрасния човек на света. Един от положителните хора, тези, които се наричат на латински „бона фиде“35. Претендираше да го познава много добре, беше „откупил представлението му напълно“ — но то не би могло да бъде „представление“, нали в случая става дума за добре познатия му Еди? По дяволите, той бе съпруг на Франи, а тя е сестрата на най-добрия приятел на Харди. Можеше ли този Еди да не бъде чудесен човек?
Освен това, като разсъждаваше за скромния резултат, който бе получил този ден (докато чакаше да стане един и половина, когато Поук щеше да говори с Глицки), никой дори не подозираше евентуалната вина на Крус. Единственият заподозрян бе Алфонс Пейдж.
Окей, нека допуснем, че Еди е знаел за обратните наклонности на Крус, знаел е и всичко за Поук и за неговата сделка с наркотика. В такъв случай защо да не допуснем, че е притиснал до стената Крус, че е поискал дял от печалбата от сделката на Поук или и двете заедно?
Не. Еди не беше такъв.
Наистина ли?
23.
Глицки се гордееше не с това, че е умен, а че е взискателен. Макар че ни най-малко не допускаше, че Сам Поук би могъл да бъде убиец на дъщеря си, той продължи да работи в тази насока и си осигури малък фон за бащата — човек никога не знае от кой храст ще изскочи заек.
Предварителната информация на Харди, интуицията му или каквото и да беше друго за връзката с наркотика изглеждаше като печеливша позиция — кокаинът върху бюрото не беше отвян от преминал вятър — затова Глицки нареди на един от хората си да провери банковата дейност на Поук. В тази насока освен дилетантското тичане до разни банкови клонове, човекът бе открил достатъчно улики, за да бъде пусната призовка на Поук да се яви за разпит в Агенцията за борба с наркотрафика. Глицки всъщност не се интересуваше от тази страна на въпроса — той искаше да упражни натиск върху Поук по време на разговора си с него.