Зачуди се какво ли искаше да каже тя с това, че им завижда, дето отиват в Хаваи. Може би поне малко го харесва. Това, което беше в ума му, нарастваше и той отново обърна глава към разписанието. Хей, какво ли ще е да я попита за това, което го вълнува, когато се върне с напитките?
Сервитьорката стоеше там, пак го погледна и каза нещо на бармана. А ето сега го приближава и положително му подсказва нещо.
— Извинете — каза тя, — но трябва да ви попитам дали мога да видя вашия документ за самоличност?
Одис я погледна и се замисли. Какво ли значи това?
— Хей — рече той и се ухили. — Аз вече пих едно, нали?
Тя повдигна рамене.
— Барманът не си спомня да ви е обслужил. Той смята, че нямате вид на пълнолетен36.
— Кажете му мерси от мое име.
— Ще му предам. Но искам вие да докажете, че сте пълнолетен.
Ставаше нещо между тях. Той беше сигурен в това. Одис облегна гръб на стола си и запъхна ризата си в панталона, придърпвайки я плътно върху гърдите си. После огледа сервитьорката от глава до пети. Това й хареса — сигурен беше.
Окей тогава. Бръкна в джоба си.
— Виж — каза той, — в момента нямам такъв документ. — Извади своето снопче банкноти. — Имам много такива, а братовчед ми — още повече.
Тя кимна и се усмихна с разбиране, погледна го право в очите. Каза окей и се върна на бара.
По дяволите, колко лесно се уреди въпросът!
А его го и Алфонс пристига, сяда на стола си усмихнат.
— Самолетът е навреме — казва той. — След около час и половина.
Одис пак обърна глава към бара. Момичето изчакваше барманът да завърши краткия си разговор по телефона. Погледна отново към Одис и се усмихна, значи всичко е наред. Одис отвърна на усмивката.
Алфонс забеляза сцената.
— Какво вършиш?
— Нищо засега. Но ти ме накара да мисля за това.
— За какво „това“?
Одис изпъна врат към сервитьорката:
— Бива си я, а?
— Ще мислиш за това, когато пристигнем там. Нямаме време тук за жени. Казах ти, че белите не са различни от останалите.
Алфонс взе в ръка чашата с напитката си и засмука сламката. После се втренчи в празната чаша.
— Сигурно ще свикна с тези питиета, знаеш ли? Това ще е единственото, което ще върша там — да смуча пиня колада.
— Пиня колада?
Алфонс поклати глава невъзмутимо:
— Нали това пием в момента, Одис? Казва се пиня колада.
Одис понечи да му каже, че бе поръчал някакви май тай-сита за втория тур, но в този миг човекът, който приличаше на одушевен хладилник, дойде до масата им и се надвеси над тях.
— Извинете — каза той съвсем делово, гигант, застанал леко на краката си и скръстил ръце на гърди. — Мога ли да ви попитам, господа, дали имате документи за самоличност?
В следващия миг Алфонс побягна.
Да го очаква беше едно. Но да го види на вратата — съвсем друго.
Това беше нейна врата толкова дълго и тя беше забравила, че някога е била врата и на двамата. Дизмъс си идваше вкъщи от работа всеки ден през онези — колко бяха? — години. Стъпките му по външните стълби, после тя чуваше ключа в бравата. През онези дни, дори преди да дойде бебето, Джейн се прибираше в дома им преди Дизмъс и приготвяше някои ордьоври или смесваше напитки; понякога Джейн довеждаше свои приятелки, а друг път Дизмъс — свои приятели. В някои случаи се събираха двадесетина души във веселия дом на Харди.
Но през повечето вечери, когато Дизмъс си дойдеше от работа, те се любеха.
И ето сега той е отново тук, тя чува стъпките му по стълбите отвън, но той няма свои ключове и звъни на входния звънец. Горната половина на входната врата беше с матирано стъкло и през него тя виждаше силуета на Дизмъс, нейния Дизмъс, който навремето я беше любил с желание, а после бе настъпила раздялата.
Джейн отвори вратата.
— Хай. — Тя беше по някаква причина потисната, не можеше да каже нищо повече. Носеше шорти, модел „Делфин“ и риза с презрамки — купени от „Магнин“. Беше боса. Отстъпи крачка назад.
Той влезе непринудено, но после тежестта на жилището забави стъпките му. Като минаваше през всекидневната, това чувство се засили. Без да говори, Джейн се запъти към спалнята. Беше забравила какво му се беше наложило да преживее.
Харди достигна вратата, която водеше към коридора. По същото време Джейн бе стигнала вратата на спалнята. Харди спря пред рядко използваната стая за шев. Застоя се. Вратата й беше затворена.