Зави по рампата за Кауенга. Булевардът минаваше успоредно на магистралата и той скоро се убеди, че е бил прав. Колите и в двете платна все едно бяха замръзнали.
— Знаеш ли, оказа се, че все още пазя номера ти в телефона си — каза Бош. — Явно подсъзнателно не съм искал да го изтривам.
— И аз си помислих така, когато ми остави онова злобно съобщение за цигарената пепел.
— Съмнявам се, че си запазила моя номер, Рейчъл. Тя дълго мълча и накрая въздъхна:
— Мисля, че и ти още си в контактите ми, Хари.
Този път вече наистина се усмихна, въпреки че пак го наричаше на малко име.
Наближаваха Ланкършъм. Надясно булевардът потъваше в тунел, който минаваше под магистралата. Наляво свършваше при търговски център — там се намираше „Изи Принт“, фирмата, от която бяха повикали линейката. Бош обходи с поглед автомобилите на малкия паркинг в търсене на тойотата.
Престрои се в крайната лява лента и зачака да влезе в паркинга. Извъртя се на седалката и плъзна очи по местата за паркиране от двете страни на Кауенга. Не забеляза тойота, обаче знаеше, че тази марка има изключително разнообразни модели леки коли и пикапи. Ако не я намереха на паркинга, щяха да я потърсят и покрай тротоарите.
— Имаш ли номер или някакво описание? — попита Уолинг. — Цвят?
— Не, нищо.
Това му припомни навика й едновременно да задава по няколко въпроса.
Зави още на жълт светофар и отби към паркинга. Нямаше свободни места, ала той и не търсеше. Бавно го обиколи, като обръщаше внимание на всеки автомобил. Не видя тойоти.
— Когато ти трябва, няма нито една — въздъхна детективът. — Сигурно е някъде наоколо.
— Може би не е зле да проверим на улицата — предложи Рейчъл.
Бош кимна и продължи по алеята в края на паркинга. И тъкмо когато се канеше да завие наляво, забеляза стар бял пикап с покрита каросерия на половин пряка вдясно от тях, паркиран до зелен контейнер за смет.
— Онова там не е ли тойота? Уолинг погледна и възкликна:
— Бош, ти си гений!
Наистина се оказа тойота. Уолинг извади мобифона си, ала Хари постави длан отгоре му.
— Дай първо да проверим. Може да греша.
— Не, Бош, на прав път си.
Но все пак прибра телефона. Детективът бавно мина покрай пикапа и го огледа. После обърна на първата пряка и спря на три метра зад него. Отзад нямаше регистрационен номер. На неговото място беше закрепена картонена табела с надпис „Изгубен“.
Помисли си, че бе трябвало да вземе ключовете на Дигоберто Гонзалвес. Слязоха и огледаха тойотата. Задният прозорец на каросерията бе оставен отворен няколко сантиметра. Хари надникна вътре. Беше тъмно, понеже пикапът бе паркиран на сянка, а и стъклата бяха фабрично затъмнени.
— Броячът, Хари!
Бош извади уреда за регистриране на радиация от джоба си и го протегна навътре в мрака. Не прозвуча сигнал. Той се изправи и го закачи на колана си. После бръкна вътре, намери ключалката и спусна задния капак.
Каросерията беше пълна с боклуци: празни шишета и кутии, кожен офис стол със счупен крак, смачкана алуминиева дограма, стара хладилна чанта. И насред всичко това, върху издигнатата вътрешна страна на калника, стоеше сив оловен контейнер: приличаше на малка кофа с колелца за миене на подове.
— Това не е ли прасето? — попита Хари.
— Така ми се струва — развълнувано отвърна Уолинг. — Така ми се струва!
Върху кофата нямаше предупредителен стикер, нито символ за радиационна опасност. Бяха отлепени. Бош хвана едната дръжка и измъкна прасето през боклуците. Капакът беше заключен с четири ключалки.
— Да го отворим ли, за да се уверим, че всичко е вътре?
— Не. Ще повикаме отряда. Те имат защитно облекло.
И отново извади мобифона си. Докато тя се обаждаше за ОРЗ и помощни групи, Бош отиде да надникне през предния прозорец. На конзолата лежеше полуизядено бурито8 върху сплескана кафява кесия. По дясната седалка бяха пръснати още боклуци, а сред тях — фотоапарат, поставен върху старо куфарче със счупена дръжка. Апаратът не изглеждаше повреден или мръсен. Изглеждаше даже чисто нов.
Хари хвана дръжката. Вратата беше отключена. Гонзалвес явно бе зарязал пикапа и вещите си, когато цезият бе започнал да изгаря тялото му, беше слязъл и се бе помъкнал към паркинга да потърси помощ.
Бош отвори вратата и протегна гайгера вътре. Нищо. Нямаше сигнал. Той се изправи и закачи устройството на колана си. Извади от джоба си латексови ръкавици и ги нахлузи. Чуваше как Уолинг разговаря с някого за откритото прасе.