— Изпрати я при мен. Аз ще намеря къде да я настаня. — Каръдайн сладко се усмихна. — Вярвай ми, всичко е за добро. Ако остане тук, хората ще започнат да говорят. Повечето от тях няма да проумеят как си могъл да подслониш туземка в дома си.
Той задуши гнева си и се усмихна в отговор.
— Ти, разбира се, си права. Моята репутация не е от най-добрите. Може да стане скандал… Освен ако някой от твоята класа не го предотврати.
Тя замръзна.
— Какво искаш да кажеш?
— Ние сме стари приятели, Каръдайн. Знам, че ще ми помогнеш.
— По какъв начин? — запита тя, изпълнена с досада.
— Ти имаш огромно влияние. Сигурен съм, че само две три твои думи, казани на подходящите места, биха свършили чудеса.
— Искаш да помогна на тази жена? — попита тя, изпълнена с почуда и невярваща.
— Ще го приема като лична услуга. — Гласът му стана по-дълбок, увещаваше я, ласкаеше я. Той вложи целия си чар, за да я убеди. — Ще бъда безкрайно благодарен.
— Не, не е възможно… — Тя срещна погледа му и той разбра, че тя трескаво мисли. — Естествено, аз не мога нищо да ти откажа, но тази задача никак няма да е лесна — Тя го потупа по бузата. — Доведи я утре вечер на моя бал. Ще я представя на обществото.
— Чудесно. Сега, като разрешихме този неприятен проблем, ще останеш ли за обяд?
Тя поклати глава.
— Къщата ми е обърната с краката нагоре заради приготовленията за утрешния бал. Трябва да се връщам. Надявам се, че ще имаме много други възможности да се храним заедно за в бъдеще.
Да, щеше да се наложи да плати за услугата, помисли си Джеърд цинично.
— Може би ще пояздим заедно на другия ден след бала?
— Ще бъда очарована. — Тя го дари с още една лъчезарна усмивка и забърза към вратата.
Прииска му се времето да спре. Беше обещал на Каси, че ще намери извинение и няма да ги заведе на този бал. Тя няма да бъде доволна, че Лани ще бъде принудена да се изправи срещу английското общество.
Чак когато седнаха на масата за вечеря, Джеърд разказа какво се е случило между него и Каръдайн.
— Очаквам от всички вас да се държите прилично — каза той на Жозет, Брадфорд и Каси. — Аз вече си навлякох достатъчно проблеми и не искам това да е било напразно.
— Лани не бива да ходи на бала — категорично заяви Жозет. — Лейди Каръдайн ще търси възможност да я нарани. Всъщност нито един от нас не е длъжен да отиде. Мисля, че имам прекрасна идея. Нека всички си останем у дома.
— Ще отидем. — Джеърд наблегна на думите си. — Нищо няма да се случи. Каръдайн обеща да представи Лани на английското общество.
Брадфорд повдигна вежди.
— Чудя се какво си направил, за да я склониш?
Каси не се чудеше. Вече го беше наблюдавала веднъж в присъствието на Горгоната и знаеше, че е използвал целия си чар и много усмивки. Джеърд се направи, че не е чул въпроса.
— Ако Каръдайн иска да помогне на Лани, не би твърдяла, че тя е неподходяща компаньонка. — Той погледна към Жозет. — И няма да има за какво да се хване, за да те върне обратно в училището.
— О! — Жозет явно се разкъсваше от съмнения, но най-накрая каза: — Намери някакъв друг начин. Аз нямам доверие в нея.
— Няма друг начин. Ти беше тази, която взе под крилото си Каси и Лани, а после реши да ги използваш за собствените си цели. — Той присмехулно наклони глава към Каси. — Аз имам други планове за дамите.
Каси стисна здраво чашата си с вино. На нея не й харесваше нищо от онова, което ставаше. Нито скритата чувственост на Джеърд, която не беше преставала да я тревожи, нито планът му да ги вкара в пещерата на Горгоната.
— Защо да не попитаме Лани? — предложи Брадфорд. Той се обърна към нея и тихо каза: — Не си длъжна да отидеш. Щом Джеърд казва, че е уредил въпроса, тя няма да те обиди, но ти не си длъжна да правиш нищо, което не ти е по сърце.
Лани замълча за момент, а после каза:
— Ще отида.
Каси се наведе към нея и я сграбчи за ръката.
— Мисля, че Жозет е права. Аз също нямам доверие на лейди Каръдайн.
А на Джеърд гневно изсъска:
— Не искам никой да наранява Лани, разбираш ли?
Той вдигна ръце.
— Много добре, ти измисли по какъв начин да защитиш интересите на Жозет и да не даваш повод за приказки. Омръзна ми всички да ме гледат така, като че ли съм негодник.
— Казах, че ще отида. — Лани остави салфетката си до чинията и се изправи на крака. — Никакви приказки повече. Слагам край на разговора по този въпрос.
И тя излезе от трапезарията. Брадфорд се изправи.
— Джеърд, искрено се надявам, че си взел правилното решение. Наистина няма да ми достави удоволствие да ти извия врата.
И той последва Лани.
Каси и Жозет впериха погледи в Джеърд. Той процеди през зъби: