— Каси? — каза Брадфорд.
Тя бързо отстъпи, за да може икономът да помогне на Лани и Жозет да слязат от каретата. После загледа Лани, която приближаваше към домакинята. Вървеше грациозно и дори походката й издаваше достойнство.
— Добър вечер, лейди Каръдайн — усмихна се Лани. — Колко мило, че ме поканихте във вашия дом.
Лейди Каръдайн показа безупречните си зъби.
— За мен е удоволствие.
Погледът й пробяга по роклята на Лани, която се откри, когато икономът свали пелерината от раменете й и я отнесе някъде.
— И каква прекрасна рокля! Прилича на слънчевите избухвания.
Думите можеха да бъдат разбрани като комплимент, а й тонът на дамата беше сърдечен. Може би вечерта нямаше да е толкова лоша, колкото се опасяваше Каси. Лейди Каръдайн се обърна към Жозет.
— Заведи твоята компаньонка да се запознае с лейди Хънтли. Помолих я да заеме мястото ми, докато посрещам гостите. Нейната дъщеря, Джоан, тъкмо казваше колко много й липсваш в училище.
Жозет измърмори под носа си думи, които не бяха твърде благоприлични и се освободи от пелерината си.
— Липсва й възглавничка, на която да забожда топлийките си.
След като срещна предупредителния поглед на Джеърд, тя залепи усмивка на лицето си и хвана Лани за ръката.
— Ела. Лейди Хънтли не е така зла като дъщеря си.
Каси гледаше как Лани се движи из претъпканата бална зала. Всички се обръщаха след нея. Е, кой ли би устоял да не я погледне? Тя беше най-красивата от всички жени.
— Не бъди срамежлива, мила моя. Съблечи пелерината си и се присъедини към тях.
Каси се обърна и видя Керълайн Каръдайн, която мило й се усмихваше, докато скромно държеше Джеърд за ръкава.
— Ние ще дойдем при теб и твоята втора майка след малко.
— Много добре.
Тя изправи гордо рамене и свали пелерината си. Чу възклицанието на лейди Каръдайн. Чу как Джеърд рязко си пое дъх. След като подаде пелерината на иконома, тя се обърна и видя на бузите на лейди Каръдайн две червени петна.
— Тази рокля е съвсем неподходяща за младо момиче. Тя е… тя е…
— Като залеза? — Каси предизвикателно вирна брадичка.
— Ако роклята на Лани е като слънчево избухване, моята пък е като залеза.
— Твоята рокля е много по-смела — каза Джеърд мрачно. — Искам да поговоря с теб, Каси.
— Но лейди Каръдайн каза, че трябва да отида при другите. — Тя сви рамене. — Ако искаш да говорим, предполагам, че можеш да дойдеш с мен.
И тя тръгна към балната зала. Джеърд вървеше до нея и гледаше право напред.
— Защо, по дяволите?
— Е, поне не съм облечена в саронг. И това ми хрумна.
— Всичко, което трябваше да направиш, беше да спазиш благоприличието поне за една вечер. Нима това беше прекалено много? Нима Жозет иска толкова много?
— Ще се държа благоприлично дотогава, докато тези хора се държат любезно с Лани.
— Нима Керълайн е дала повод да мислиш, че това няма да бъде така?
— Не, още не. — Тя го погледна. — Но ние току-що дойдохме. Аз й нямам доверие.
— И така, ти дойде на най-благоприличния бал в Англия с вид на…
— На проститутка?
— Не съм казал това. Дори не съм си го помислил.
— Нали точно заради това ми даде тази рокля. Искаше да изглеждам като една от твоите „калинки“. Е, ето ме.
— И всеки един от мъжете в стаята се пита дали ще има възможност да те съблазни и да те вкара в леглото си.
Изведнъж тя се почувства уморена да се защитава. Не искаше да бъде в позицията на оправдаваща се. Усмихна се кисело.
— И това е възможно. Доста отдавна не съм била с мъж, а ти беше превъзходен учител.
Обърна се към него и иронично му каза:
— Хайде, Джеърд, запознай ме с твоите приятели. Позволи ми да си избера мъж, който да ми достави удоволствие.
Той пребледня. Само преди минута беше ядосан. Сега направи крачка назад. Започна да отстъпва.
— Дяволите да те отмъкнат в ада!
Никога досега не го беше виждала така опасен. Но не я интересуваше. Чувстваше се така, както се чувстваше, когато с Капу плуваха през прекалено бързи и опасни води. Трябваше да продължи.
— Защо си така ядосан? Би легнал с твоята Керълайн, без да се замислиш. Може би дори вече си го направил. Нима аз нямам право да си избера най…
— Не, нямаш това право. — Гласът му беше дрезгав и напрегнат. — Ти нямаш никакви права вече. Не можеш нищо да избираш. Току-що загуби всичките си права.