И трябваше да остане предпазлива. Беше казала на Каси, че трябва да се върнат в реалния свят и сега не биваше тя да бъде тази, която ще се отклони от целта.
Имаше странното предчувствие, че този Брадфорд, когото едва сега беше открила, може да се окаже сила, с която ще трябва да се съобразяват.
Къде, по дяволите, беше тя?
Джеърд неспокойно се размърда, а после спусна крака на пода и се изправи. Каси сигурно щеше да дойде скоро. Няма значение, че закъснява, помисли си той.
Но никога преди не беше закъснявала.
Той отиде до прозореца и погледна навън, към морето. То беше гладко и спокойно тази нощ. Нямаше причина да е долу при Капу.
Може би беше болна.
Изведнъж той почувства тревога. Нима изглеждаше зле тази вечер на вечеря? Не, беше само спокойна и се държеше студено, както винаги, когато се срещаха извън каютата. Когато влезеше през тази врата, у нея нямаше и помен от студенина. Тя беше само огън и красота. Господи, тогава тя оживяваше.
Почувства силна болка в слабините. Как беше стигнал дотук? С никоя друга жена не беше изпитвал същото. Каси беше като болест, като треска в кръвта му.
Защо само стоеше и чакаше? Трябваше да се наметне с нещо и да отиде до каютата й, както много пъти я беше заплашвал. Обърна се, но после се спря.
Срам. Беше извърнала очи онази нощ, когато го беше попитала дали настоява да я посети в каютата й. Беше прекалено горда и не искаше да го моли, но той знаеше, че тя не иска да показва уязвимостта си на Лани. Беше като несигурно малко момиченце и той се беше размекнал.
Но едновременно с това изпита и прилив на гняв. Без значение колко ядосан и разочарован беше, не можеше да стане причина за срама й.
Но, по дяволите, къде беше тя? Той имаше нужда от нея.
Той вървеше към нея по палубата.
Каси не отвърна очи от огряното от слънцето море, но с ъгълчето на окото си виждаше Джеърд, който се приближаваше към нея. Събра сили за битката. Днес той изглеждаше напълно като негово благородие дукът на Морланд. Изражението на лицето му беше безизразно, поведението му — спокойно и невъзмутимо. Може би нямаше да е толкова лошо, колкото тя се страхуваше, че ще бъде.
— Добро утро. — Тонът му беше мек като кадифе. — Вярвам, че си спала добре?
— Достатъчно добре.
— Лъжеш. — Изведнъж тя усети сдържания гняв, който се криеше под спокойната му външност. — Ти си бледа и измъчена. Обзалагам се, че цяла нощ не си мигнала. Не мога да ти кажа какво удоволствие изпитвам от това.
— Каква неучтивост.
— Не изпитвам никакво съжаление към теб. Аз съм ядосан. Изгубих търпение и сега искам само да те хвърля на някоя гладна акула. Погледни ме.
Тя продължи да гледа към морето.
— Погледни ме!
Каси неохотно се подчини. Под леденостудените му сиви очи имаше малки тъмни кръгове, а кожата беше опъната по скулите му. Безсънието може и да беше причинило отпускане на нейните черти, но беше изострило неговите. Очите му светеха като меч. Невъзможно, помисли си тя уморено. Неспокойната нощ, която беше прекарала и ужасът, който изпитваше от тази среща, я караха да си въобразява разни неща.
— Болна ли беше?
— Не.
— И аз така си мислех. — Той си пое дълбоко дъх, ръката му здраво стисна перилата. — Тогава защо не дойде при мен?
— Настъпи моментът, в който трябва да сложим край на това. — Тя извърна поглед от него. — Скоро ще бъдем в Англия.
— Много скоро. Утре.
— Наистина ли? Мислех, че ще е след няколко…
Тя не довърши изречението, защото той я сграбчи за рамото и грубо я обърна с лице към себе си.
— Пусни ме!
— Край? — процеди той през зъби. — Ти нямаше намерение да приключиш с това, когато дойде краят на пътуването. Трябва ли да ти напомня? Щеше да останеш близо до мен и да ме използваш за своите собствени цели.
— Положението се промени. Реших, че ще е най-добре, ако не посещавам леглото ти.
— Най-добре за кого? Не за мен и, за бога, не и за теб. Ти го искаш толкова, колкото и аз.
— Вярно е, че да бъда с теб ми е приятно — колебливо рече тя. Погледна го право в очите и нарочно използва неговите собствени думи. — Но не мога да позволя то да има значение.
Той още по-здраво стисна рамото й.
— Намираш го за повече от „приятно“, по дяволите.
— Както казваше Лихуа, ти умееш да доставяш удоволствие на жените. Нямам опит с други мъже, но вярвам, че е била права. — Тя преглътна. — Но ние и двамата знаем, че това не е важно.
— Щом не е важно, защо не искаш да продължи?
— Защото откривам, че това ме разсейва. Време е да си тръгвам.
— И какво ще стане, ако аз не ти позволя?