— Защо не? — Той се усмихна безразсъдно. — Тя ми каза, че иска да ме използва. Аз просто й бях подръка и й бях удобен. — Усмивката му изчезна. — Е, изказа несъгласието си. Остави нещата да се развиват сами. Не се намесвай, Брадфорд.
— Страхувам се, че може да стане необходимо.
Той кимна към Лани, която тъкмо слизаше по трапа, следвана от няколко моряци, които носеха кутии и пътни чанти.
— В сместа беше пусната нова добавка. Ако не беше потънал само в собствените си грижи, щеше да го разбереш.
— Какво… — Очите на Джеърд се разшириха от учудване. — Ти си я взел в леглото си?
— Не, но искрено се надявам да го направя. — Той срещна погледа на Джеърд. — Както и да е, може би ще почакам, докато дамата даде съгласието си да се омъжи за мен.
Джеърд рязко си пое въздух.
— Брадфорд… не.
— Да. — Той протегна ръка, защото Джеърд беше отворил уста да го прекъсне. — А в това ти не бива да се намесваш. Няма да го позволя.
Джеърд рядко беше чувал тези стоманени нотки в гласа му.
— Ти си глупак. Тя е любовница на Девил.
Брадфорд направи гримаса.
— Това е една от пречките. Жаждата ти за отмъщение е другата. — Той кимна към Каси, която беше на палубата. — А страстта ти към малката приятелка на Лани е трета пречка. Това не беше така, когато момичето споделяше страстта ти, но сега нещата се промениха. Не искам да правиш задачата ми още по-трудна, като през цялото време тревожиш Лани и я караш да застава нащрек. Искам да бъде свободна да мисли само за мен.
— Тя не мисли за никого другиго, освен за Девил. — Той направи пауза. — За Бога, тя дори искала да легне с мен, за да му помогне.
— Сигурно е така. Лани е много решителна натура. Тя не вижда нищо лошо в това да използва акта, за да помогне на любимия си. Щастие е за мен, че не се е случило. — Той се усмихна приятно. — И сега вече никога няма да се случи. Ще сметна, че си безчувствен, ако приемеш поканата й и я вземеш в леглото си.
— По дяволите, нямам намерение…
— Знам — прекъсна го той. — Във всеки случай, искам да улесниш работата, като хванеш Девил колкото се може по-бързо. Той е пречка на пътя ми.
Джеърд го последва.
— Моите извинения. Ще се опитам да се погрижа за нещата, преди да си станал наистина неудобен. Може би си спомняш, че се опитвам да приключа с това вече повече от десетилетие. Ще изпратя съобщение на Жуло в Париж още преди да сме напуснали палубата. Това достатъчно скоро ли е за теб?
— Ще трябва да се задоволя с него. — Брадфорд вече вървеше по трапа. — Къде ще настаниш дамите, като стигнем в Морланд?
— Не се тревожи. Няма да ги хвърля в тъмницата. Ще се погрижа да ги охраняват строго. Не мисля обаче, че те ще проявят нетърпение да ни напуснат, докато не се уверят, че Девил е стигнал във Франция.
— И как ще узнаят това?
Усмивката му беше кисела.
— Чрез мен, разбира се. Каси ми каза в лицето, че ще ме използва. Тя ще направи всичко възможно, ще ме шпионира, за да измъкне информация. Мисля, че е безполезно да ти казвам, че ти също трябва да си нащрек?
Брадфорд кимна.
— Напълно безполезно. Този път не мога да обещая, че ще бъда на твоя страна, Джеърд.
— Тогава може би ще трябва да запазя плана си в тайна.
Не беше се чувствал така самотен от онази първа нощ, която беше прекарал в къщата на Брадфорд в града. Е, така да бъде. Изправи рамене и смело се усмихна:
— Но не ставай шпионин, Брадфорд. Няма да ти простя подобно предателство. Страхувам се, че ще изпадна в ярост и ще измисля някакво особено жестоко наказание. Особено жестоко наказание.
Погледът му следеше Каси.
— Аз не се тревожа. Вярвам, че войната с дамите няма да ти се види особено привлекателна.
Джеърд не отговори. Гледаше как Каси се усмихва и разговаря с Лани. Но когато той се приближи, изражението на лицето й се промени. Той задуши гнева, който нейната реакция породи.
— Добре дошли в Англия, дами — весело каза той. — Надявам се, че тук ще ви хареса.
— Няма да ни хареса — каза Каси. — Такова студено и голо място.
Погледът й обходи дърветата, които растяха от двете страни на пътеката, която водеше към върха на хълма.
— И дърветата са голи.
— Есен е. Листата вече са опадали. Съжалявам, че не можем да осигурим цъфтящи храсти като в рая, който остави зад себе си.
— Няма значение. Ще останем тук само кратко време.
— Човек никога не знае — каза Джеърд.
Тя срещна погледа му.
— Знам.
Лани бързо се намеси:
— Колко далеч е това пристанище от Морланд?
— Няколко мили. В странноприемницата има готови коне за нас. Ще стигнем в Морланд след обяд. — И добави: — Ще ви оставя свободно да обикаляте земите на замъка, но, естествено, ще бъдете наблюдавани.