— Естествено — каза Каси. — Не е нужно да се тревожиш. Няма да си тръгнем, докато това не стане наложително. А тогава, когато решим да си отидем, ти няма да можеш да ни спреш.
— Любопитен съм да видя как ще успеете да…
— Хайде, идвай, Каси. — Лани тръгна към странноприемницата, която Джеърд беше посочил. — Замръзвам от студ до тази вода. Искам вече да тръгваме.
Каси веднага я последва.
Джеърд стоеше и ги наблюдаваше как вървят. Изпитваше гняв и разочарование и не знаеше кое чувство е по-силно. Тя никъде нямаше да отиде, нищо нямаше да направи. Беше отправила само предизвикателство.
— Май се чувстваш като изгубена попова лъжичка? — попита го Брадфорд. — Не мислех, че това е възможно.
— Не съм изгубен. Не съм дори озадачен.
Джеърд също тръгна към странноприемницата.
Глава 10
— Прекрасно — полугласно каза Лани на Каси.
Двете наблюдаваха как Джеърд минава покрай редицата слуги, строени да го приветстват с „добре дошъл“ в имението.
— Изглежда, англичаните имат повече церемонии и от нас. — Тя сбърчи нос. — Макар че не са така цветисти. В колко мрачни тонове са дрехите им. Мислиш ли, че ще успеем да ги убедим да сменят тези дрехи с шарени саронги?
— Съмнявам се.
Каси се засмя, когато Брадфорд й помогна да слезе от гърба на Капу. Горката Лани, беше станала малко нервна, след като видя тази демонстрация на сила и престиж. Каси едва си спомняше замъците и дворците на Франция, но беше сигурна, че не са така представителни като Морланд. И все пак Лани беше права: замъкът може и да беше огромен и великолепен, но техният остров беше по-красив. Джеърд може и да беше крал тук, но те бяха свикнали с обичаите в своя кралски двор.
— Мили Боже, моля те, недей — изстена Брадфорд. Погледът му се спря на една сивокоса жена, която приличаше на тлъст пъдпъдък. — Мисис Блейкли ме е държала на коленете си, когато съм бил малък. Не бих могъл да свикна да я гледам в дрехи, различни от тези с високите яки и колосаните поли.
— Доста егоистично от твоя страна — каза Каси и се усмихна. — Помисли за нея. Как може тялото й да диша в този плат? Тези дрехи са толкова грозни, колкото и дрехите, които Клара избираше за мен.
— Невъзможно — каза Джеърд, който се беше приближил към тях.
Усмивката на Каси изчезна. Тя инстинктивно се стегна, приготви се за бой. Това беше първата дума, която й казваше от слизането им на брега.
— Значи одобряваш плана на Лани?
Той се намръщи.
— Какъв план?
— Е, Лани мисли, че саронгите ще бъдат много по-подходящи одежди за твоите слуги.
— Не мисля, че ще бъдат — отчетливо произнесе той. — Никакви саронги. Не и тук. Разбираш ли?
— Лани се шегуваше.
— А ти?
Тя се извърна и смени темата.
— Къде са конюшните? Трябва да настаня Капу.
Той нямаше намерение да изоставя темата.
— Ти шегуваше ли се, Каси?
— Може би. Твоята Англия е студена и никак не е чудно, че всички се загръщат догоре с дрехи. — Погледът й попадна на една дълга и ниска постройка, която се издигаше в другата част на двора. — Това ли е конюшнята?
Когато Джеърд кимна, тя тръгна към постройката, като отблъсна момчето, което се беше спуснало да вземе юздите на Капу.
— Не си прави труда да идваш с мен. Нямам нужда от помощта ти.
— Колко мило от твоя страна, че ме освобождаваш от задълженията ми — каза Джеърд. — Ще отидеш ли с нея, Брадфорд? Аз ще придружа Лани до нейната стая.
— Прекрасно — отговори Брадфорд, — много съм горд от конете в конюшнята, тъй като съм допринесъл доста за подбора им. Сигурен съм, че дори Каси ще признае, че са отлични.
— Няма да ги хареса, щом не носят саронги — отговори саркастично Джеърд.
Брадфорд се засмя и последва Каси.
— Мили Боже, каква картина биха представлявали коне със саронги! — Той отвори и се отдръпна, за да пропусне Каси и Капу. — Мисля, че ядосахме Джеърд. Забелязвам, че чувството му за хумор изчезна, когато ти се появи в живота му. — Затвори вратата на конюшнята и загледа в очакване Каси. — Е?
— Толкова е… чисто.
Думата, която използва, отново беше прекалено слаба — конюшнята светеше, беше идеално почистена, дори пиринчените резета на яслите светеха като полирани. Пространството беше огромно, яслите също бяха просторни. В конюшнята имаше повече от трийсет коня. На западната стена имаше отвор във формата на дъга. През него тя видя залата, в която държаха каретите и която беше по-голяма дори от конюшнята.
— Джеърд вярва, че чистотата спомага за здравето на животните. Той е доста придирчив. — Брадфорд спря пред една празна ясла. — Тази харесва ли ти? И от двете му страни няма да има други коне. Твоят Капу не е свикнал да има компания.