— Тук ще му хареса.
Тя вкара Капу в яслата и започна да го разседлава. Познатото задължение успокояваше и двамата, беше им позната и миризмата на коне и слама, които ги заобикаляха. Чувството й за отчужденост и напрежението, които изпитваше, постепенно намаляваха.
— Сравнена с конюшнята на нашата вила, тази прилича на дворец. Благодаря ти, Брадфорд.
— За мен беше удоволствие. — Той се облегна на вратата на яслата. Продължи да я наблюдава. — Изключително животно. Колко бързо препуска?
— Не знам. Никога не съм засичала времето му. — Тя му се усмихна през рамо. — На Хаваите не организираме конни надбягвания.
— Ще ми позволиш да му засека времето?
Тя се намръщи.
— Защо?
— Защото, когато са замесени коне, моето любопитство е безгранично. Иска ми се да знам всичко за тях. — Той й се усмихна мило и отново помоли: — Моля те. Е?
Тя го погледна и омекна. Брадфорд винаги беше любезен с нея, а това, за което я молеше, беше дребно нещо.
— Щом искаш.
— Утре сутрин. В единайсет?
Тя кимна.
— Но всъщност неговата бързина няма значение, нали?
— За мен има. — Усмивката му беше ослепителна. — Бързината е част от красотата. Не цялата красота, разбира се. Няма нищо по-красиво от прекрасен кон, който бяга като вятъра.
Тя внезапно си спомни как Капу препускаше край брега с развяваща се грива, с издути мускули, които се очертаваха под кожата му при всяко движение.
— Вярно е, няма нищо по-красиво — нежно се съгласи тя.
Те си размениха погледи, които разкриваха взаимното им съгласие по въпроса.
Брадфорд кимна и се отдалечи от вратата на яслата.
— Ще те оставя да го настаниш. Ще отида да видя дали Лани се е настанила удобно. Ще те чакам след час в предната зала на замъка. Достатъчно ли ще ти бъде това време?
Тя поклати глава.
— Сама ще намеря пътя. Капу може да има нужда от мен, докато свикне.
Тя започна да чисти кожата на Капу.
— Добре, обещай, че няма да прекараш тук нощта. Тук няма нищо, което може да му навреди.
— Ако е настанен добре.
— Моля те, опитай се. Момчетата, които работят в конюшнята на Джеърд, не са свикнали в яслите да спят дами. Това би ги обезпокоило.
Тя направи гримаса и не отговори.
— Не мисля, че този довод ще ме убеди.
Брадфорд започна да се отдалечава.
— Почакай!
Той въпросително я погледна.
— Кой кон е Моргана?
Той се усмихна.
— А, Кралицата? Трябваше да се досетя, че Джеърд ти е говорил за нея. — Той й направи знак с ръка да го последва. — Ела да я видиш. Тя е в края на конюшнята.
Каси потупа леко Капу и излезе от яслата.
— Той всъщност нищо не ми е разказвал за нея.
Защото тя го беше спряла. Беше се страхувала, че ще се оплете в паяжината на доверието и взаимните чувства. Не чувстваше подобна заплаха, когато беше с Брадфорд. Беше любопитна да види кобилата, която Джеърд смяташе за по-добра от Капу.
— Защо я наричате Кралицата?
— Ще видиш. — Брадфорд отстъпи встрани и направи жест към коня, който стоеше в самия край на конюшнята. — Ето я и нейно превъзходителство.
Каси рязко си пое дъх и направи крачка напред. Тя наистина беше красива. Беше по-дребна от Капу, но всяка извивка на тялото й беше красива. Всяка извивка издаваше сила и бързина. Видя и защо Брадфорд я наричаше Кралицата. Досега не беше виждала кон с такава царствена осанка.
— Прекрасна е — прошепна тя.
Протегна ръка да докосне муцуната й, но Моргана рязко се отдръпна.
— Добре — тихичко й каза тя, — имаш дух и си придирчива. Трябваше първо да се опознаем.
— Поне не откъсна китката ти, както щеше да направи твоят кон — каза Брадфорд.
— Но тя също никак не е кротка, не е достатъчно опитомена.
Господи, наистина беше много красива.
— Позволява ли на някой друг, освен на Джеърд, да я язди?
— Понякога и аз я яздя. Когато нейно превъзходителство позволи. Тя определено има характер.
Той протегна ръка. Моргана не трепна, не се отдръпна. Той започна нежно да милва муцуната й.
— Да я яздиш, е все едно да плуваш в спокойно море. Предполагам, че да яздиш Капу е съвсем различно.
— Да.
Да яздиш Капу, беше все едно да те подмята буря — вълнуващо, но не безопасно. Но бързото движение й доставяше огромна радост.
— Много по-различно. Откога я има Джеърд?
— От четири години. Получи я от шейх Гален Бен Хасан, когато тя беше още малко жребче.
— Бен Хасан? Той на кое царство е владетел?
— На Седикхан.