— Седикхан? — Тя се намръщи озадачено. — Никога не съм чувала за него.
— Малко хора са чували за тази земя. Това е пустиня и е много далеч от тук. — Той се усмихна. — Понякога шейхът наистина се държи като варварин, но с Джеърд се разбираха добре. Той има великолепна конюшня, а хората, които обичат конете, винаги имат за какво да разговарят.
— И той я е купил от този шейх?
— Не, шейхът не продава конете си. Джеърд я спечели на облог.
— Какъв облог?
За първи път Брадфорд се смути. Като че ли нямаше желание да отговори.
— Просто облог — уклончиво отговори той.
— Какъв…
— Не — категорично я отряза той. — Забрави го. Не биваше да го споменавам. Подобни подробности не са за твоите уши.
Тя беше изкушена да настоява, но беше очевидно, че той няма да отстъпи.
— Изненадана съм, че е взел толкова невзрачна млада кобила. Като жребче тя не е изглеждала така. Няма нищо по-тромаво, неугледно и грозно от едно малко жребче.
— Джеърд има безпогрешен инстинкт, когато става въпрос за коне. Освен това той видя майката. Знаеше, че Моргана ще се превърне в кралица. И тя бързо оправда очакванията му. Тя е най-бързият кон в Англия. В това графство много мъже са готови да продадат душите си само и само да станат нейни господари.
— Джеърд ми каза, че я пуска на конни надбягвания.
— Разбира се. Джеърд обича състезанията от всякакъв вид. Особено обича победите.
Тя вече беше узнала за тази негова черта.
— А Моргана обича ли ги?
Той кимна.
— О, да, надбягванията са в кръвта на конете от земята Седикхан. Би било обидно за кралската й гордост да я смятат за кон от същата класа, от която са нейните подчинени. Но обича да ги кара да гълтат прахта, вдигната от нейните копита.
Картината, която той рисуваше, беше забавна. Когато си представи гордото презрение на кобилата, Каси неволно се усмихна.
— Тя ми харесва. — Приглушено се засмя. — Не че тя е трогната.
— Ще се трогне. Дай й време да те опознае.
Но Каси можеше и да не остане тук достатъчно дълго, за да свикне прекрасната кобила с нея. Мисълта й причини болка, необяснима болка. След месец два тя може би щеше да бъде във Франция или, ако всичко вървеше добре, по обратния път към Хаваите. Нямаше да съжалява, побърза да увери тя себе си. Не искаше нищо повече от това да си тръгне оттук и да се върне към предишния си живот. Само че тази кобила наистина беше необикновена…
Но не беше така прекрасна като Капу. Той беше неин, той й принадлежеше, имаше своето кътче в сърцето й. Тя нямаше нужда от друг кон, докато имаше жребеца. Когато всичко приключи, тя ще се върне с него на Хаваите и ще му намери кобила, която да му е равна. Ще сложи началото на своята ферма. Няма да бъде…
Кобила, достойна за него.
Тя се втренчи в Моргана, слисана, изумена. Къде щеше да намери кобила, по-достойна за Капу от Моргана? Двамата бяха съвършени, бяха създадени един за друг. Жребец от кралска класа и горделива кобила.
— Какво има? — Брадфорд загрижено я гледаше. — Какво не е наред?
— Нищо.
Лъжа. Нещо не беше наред. Сега, след като беше видяла Моргана, никога нямаше да се задоволи с друга кобила. Тази беше кобилата, която трябваше да сложи началото на породата коне, отглеждани в нейната ферма. Е, да, но щеше да й се наложи да се задоволи с някоя по-лоша. Знаеше, че не може да има Моргана. Но, Господи, колко силно я искаше за Капу.
— Не ги сравнявай — каза Брадфорд. — Те и двамата са прекрасни, всеки по свой собствен начин.
Той може би си мислеше, че тя изпитва известни съмнения относно превъзходството на Капу и се опитваше да бъде мил.
— Няма нищо за сравняване. — Тя се усмихна, макар това да й коства усилия и се извърна от кобилата. — Трябва да се върна при Капу.
— Предполагам, че няма да те видим на вечеря?
— Не, дори да се върна в замъка, занапред ще се храня в стаята си.
— Мисля, че тези твои претенции няма да бъдат уважени. — Направи малка пауза и додаде: — Това няма да се хареса на Джеърд, нали знаеш?
— Тогава няма да стане нужда той да ме храни.
— Могат да се хранят и отглеждат коне, но не и хора. Ти може да намериш с какво да храниш Капу, но се съмнявам, че на теб самата ще се харесат сламата и зърното.
Тя стигна до яслата на Капу и поднови грижите си по него. Брадфорд въздъхна и тръгна към вратата на конюшнята.
Предполагам, това означава, че няма да видим и Лани на вечеря?
— Лани сама взема решенията си. Ще трябва да попиташ нея.
— О, бъди сигурна, че ще го направя.
Каси изтърка Капу и захвърли хавлията настрана. Той не беше така нервен, както тя се беше страхувала. Може би защото той се радваше, че отново е на твърда земя. Тя пристъпи към него и скри лицето си в гривата му.