— Това е една прекрасна и удобна ясла, но не свиквай прекалено с нея — прошепна му тя — Нашето място не е тук. Ние все още търсим мястото си. Надявам се, че ще го намерим.
Тя чу тихо цвилене надолу по коридора. Моргана? Можеше да бъде всеки един от дузината коне, но тя инстинктивно усети, че е кобилата. Капу застина, а ушите му се издадоха напред.
— Да, тя е красива, моето момче. Но тя също не принадлежи на нас. По-добре, че е далеко от теб и не можеш да я видиш.
И тя почувства болка, която много приличаше на болката от загуба на скъпо същество, когато си спомни чистите и прекрасни линии, гордо изправената глава на кобилата. Каква двойка щяха да бъдат двамата!
Отдалеко долетя шум от стъпки…
Каси, сънена, вдигна глава от сламата. Тъкмо щеше да заспи, когато шумът я обезпокои. Вероятно нямаше нищо тревожно. Едно младо конярче беше дошло да провери конете малко преди да се стъмни. Тя го беше изпратила да си легне. След това вече никой не се появи.
Тих звън на звънци.
Затръшна се врата!
Тя веднага седна, сърцето й тежко биеше. Не беше задължително шумът да предвещава нещо ужасно. Не знаеше нищо за замъците, но не й се струваше естествено хората да се скитат из конюшните посред нощ.
„И това графство много мъже са готови да продадат душата си, само и само да станат нейни господари.“
Крадци на коне.
Това беше една от възможностите. Щом смятат Моргана за съвършена значи ще се намерят мъже, които няма да се спрат пред нищо, за да я притежават.
Скочи на крака още преди в главата й да се е оформило твърдо решение. Нямаше да им позволи! Кобилата принадлежеше на Джеърд. Тук се отнасяха с нея като с кралица, каквато всъщност беше. Когато тя излезе от яслата, Капу тихо изцвили.
— Шшт — прошепна тя.
Ръката й трепереше, докато палеше фенера. Едва го свали от стълба, на който беше окачен. Тя нямаше оръжие, но тежкият фенер можеше да се използва като тояга.
— Ще се върна веднага.
Защо шепнеше? Ако нападателите я чуеха, можеше да помислят, че са разкрити и да избягат. Тръгна към отвора, който съединяваше конюшнята със залата за каретите.
Може би вече бяха заминали. Нали беше чула затваряща се врата Може би бяха взели желаната от тях плячка и си бяха тръгнали вече.
Дано да са си заминали, помоли се тя и влезе в залата с каретите.
Светлината на фенера стана причина дузината карети и файтони да хвърлят странни сенки по стените — огромни чудовища, които бяха надвиснали над нейната собствена малка сянка, която бързо се движеше по стената.
Остър метален звук, изскърцване. Откъде ли идваше? Гърлото й беше пресъхнало от страх, но тя извика.
— Знам, че сте тук. Къде са…
Вратата на каретата, която беше от лявата й страна, се отвори!
Тя едва успя да види крехката момчешка фигура, преди последната да се нахвърли върху нея. Падна на пода. Не можеше да си поеме въздух. Нападателят й незабавно я възседна. Каси отчаяно зарита в мрака. Размаха ръце, макар нищо да не виждаше. Удари го по окото и той извика от болка. Тя се претърколи, като го повлече със себе си. Сега той беше под нея и тя затърси фенера, който беше изтървала. Вдигна го. Ако успееше да го удари, щеше да извика помощ от замъка…
— По дяволите, почакай! Предавам се.
Каси замръзна на място. Гласът беше гневен и несъмнено женски. Тя бавно наведе фенера и се втренчи в нападателката си.
Зелени очи я гледаха от едно ангелско лице — като лицата в Библията на Лани. Къси бледо руси къдрици обрамчваха слабото лице на момичето. Тя беше почти дете. Сигурно не беше на повече от петнайсет шестнайсет години.
— Остави ме да стана!
— И защо да го правя? За да можеш отново да ме нападнеш?
— Аз не съм те нападнала. Просто скочих върху теб. Ако те бях нападнала, нямаше да можеш да ме надвиеш.
— Ти ми изкара въздуха.
— Но не съм се опитала да те ударя с фенер. Пусни ме!
— След като ми кажеш какво правиш тук. Да не би да си дете на някой от слугите?
Тя предизвикателно отвърна:
— Не е твоя работа.
— Тогава ще останем така цяла нощ.
— Ще се отегчиш или пък Джеърд ще дойде за теб.
Джеърд. Ако не беше дете на някой от слугите, откъде знаеше толкова много неща?
— Може би вече му липсваш — каза момичето. — Остави ме да се изправя и да отида при него.
— Той знае къде съм? И каква си ти за негово благородие?
— Аз съм за него много повече, отколкото може да бъде една зле облечена уличница, която му доставя удоволствие само в леглото. — Преценяващият й поглед обходи овехтелия костюм за езда на Каси и тя поклати глава. — Къде те е намерил? Лондонските курви са много по-привлекателни. Сигурно, като е слязъл в Таити, е взел със себе си на кораба първата срещната. Чух един от приятелите на Джеърд да казва, че дългите седмици, прекарани в морето, докарват мъжа до отчаяние.