Неочаквано гневът на Каси намаля. Момичето беше безпомощно, беше изправено пред непозната опасност и все пак беше достатъчно смело и предизвикателно. При подобни обстоятелства тя би направила същото, или поне така се надяваше.
— Какво правиш тук по това време на нощта? — попита тя.
Момичето вирна брадичка и не отговори.
— Коя си ти?
Момичето отново не проговори.
— Много добре. Ще отида да попитам Джеърд.
Изражението на момичето стана лукаво, многозначително.
— Добра идея. Отивай.
А когато се върнеше, момичето щеше да е изчезнало. Отново почувства, че то се държи твърде фамилиарно.
— След като намеря въже и те завържа.
— Не!
Момичето се поколеба, а после недоволно каза:
— Казвам се Жозет.
— А фамилията ти?
— Махни се от мен. Натискаш ми стомаха. Сигурно тежиш колкото Моргана.
— Знаеш за Моргана?
— Разбира се! — Очите й подозрително се присвиха. — А какво правиш ти в конюшнята посред нощ? Да не би някой да ти е платил да легнеш с Джеърд, а после да откраднеш Моргана?
— Аз не съм крадла на коне. Всъщност помислих си същото за теб. Точно затова реших да претърся мястото за каретите.
Жозет презрително изсумтя.
— И си тръгнала след конекрадците само с един фенер? И какво щеше да правиш? Да ги подпалиш? Малко вероятно.
— Мисли каквото си искаш. Не аз съм тази, която нахлу тук. Имам разрешение да остана при коня си.
Това не беше чиста истина. Всъщност тя самата си беше дала разрешението. О, но беше достатъчно близо до истината.
— И се обзалагам, че на теб никой не ти е разрешил да оставаш тук и през нощта.
Жозет се намръщи.
— И какво не е наред с твоя кон? Болен ли е?
— Той се чувства малко особено. Това е първата му нощ тук.
— А също така и последната му — гневно рече Жозет. — Джеърд ще те изхвърли от леглото си, а конят ти ще бъде изхвърлен от конюшнята, преди дори да си мигнала.
— Не, няма. Аз не споделям леглото му. — Тя направи гримаса. — И, уверявам те, ако зависеше от него, той би задържал Капу завинаги.
— Капу?
— Моят жребец. Доведох го от Хаваите.
— Къде се намира това място?
— То е остров. — Тъй като момичето все още изглеждаше объркано, тя добави: — Близо е до Таити.
— Джеърд те е довел от Таити?
— Не, аз сама дойдох. От Хаваите.
— И онази другата жена, която е в замъка?
Изглежда, момичето не знаеше много за онова, което ставаше в замъка.
— Откъде си научила за Лани?
— Това ли е нейното име? — Жозет сви рамене. — Някой ми каза, че две жени са дошли в замъка. — И допълни с предумишлена жестокост: — Сигурно тя е красивата.
— Не — поправи я Каси, — тя е повече от красива, тя е прекрасна.
— Тогава тя е онази, която споделя леглото на Джеърд — каза Жозет категорично. — Той винаги избира най-добрите.
— Изборът невинаги се прави от мъжа.
— Разбира се, че мъжът е този, който избира. Ще слезеш ли най-после от мен?
— Да. — Тя освободи момичето и се изправи на крака. — Ти не представляваш заплаха и не мога повече да си губя времето с теб. Трябва да се върна при Капу. Свършвай си работата тук и изчезвай. Трябва да поспя малко.
Жозет изненадано я погледна.
— Ще ме пуснеш?
— Не мога цяла нощ да седя върху теб. — Тя тръгна към отвора, съединяващ двете помещения. — Ти беше истински загрижена за Моргана, значи не си крадла на коне. Не ме интересува дали ще откраднеш всички карети, които се намират тук, стига само да оставиш конете на мира.
— Аз не съм крадла! — Тя скочи на крака и последва Каси. — И забележката ти е глупава. Как бих могла да открадна карета, без да имам кон, който да я тегли?
Каси се усмихна.
— Вярно. Значи няма да можеш да откраднеш и каретите.
— На мен не ми се налага да крада. Джеърд ще ми даде всяка карета, която поискам.
— Нима? Тогава ти си щастливка. Лека нощ.
Тя забърза по коридора.
— Мисля, че ще дойда с теб.
Каси погледна назад и видя, че Жозет несигурно върви след нея. Момичето не беше толкова дребно, колкото беше помислила отначало, но несъмнено беше много младо. Нищо чудно, че я беше помислила за момче. Стройните й бедра се губеха в широките вълнени панталони, а синята риза скриваше гърдите й. Каси се спря и се втренчи в нея.
— Престани да ме гледаш! — Тя вирна брадичка. — Заради панталоните, нали? Е, аз ги харесвам. Не мога да ти помогна, ако ти не ги одобряваш. Ще се обличам така, както си искам.
Каси отвори широко очи и започна да се смее. Тя беше казала почти същите думи на Джеърд.