— Съгласна съм. Жената винаги трябва да носи дрехи, в които се чувства удобно. Уверявам те, понякога се обличам още по-шокиращо.
Жозет като че ли се засегна.
— О!
Каси се обърна и отново тръгна.
— Как се обличаш? В какви дрехи?
Жозет отново беше зад нея. Каси поклати глава. Жозет замълча за момент, а после попита:
— Интересно ли е да бъдеш курва?
— Аз не съм курва.
— Но защо тогава те е довел Джеърд… Защо си дошла в Морланд?
— Защото реших да го направя.
— Това не е отговор.
— Аз също не получих много отговори.
Жозет се намръщи.
— Добре. Джеърд е мой опекун.
Каси изненадано я погледна.
— Не знаеше, че той е нечий опекун, нали? Това не ме изненадва. Джеърд не обича да го разгласява.
— Защо?
Тя сви рамене.
— Има си причини. Аз посещавам училището за млади дами на лейди Керъдайн, когато Джеърд и Брадфорд ги няма. Училището е съвсем наблизо и когато днес следобед чух, че са се върнали, реших и аз да се върна у дома.
— Джеърд ти е изпратил съобщение?
— Не. — И бързо добави: — Но щеше да го направи. Може би утре или вдругиден. Той наистина е загрижен за мен. Аз просто да се върнах малко по-рано.
Каси отново погледна към залата с каретите. Жозет отново побърза да се обади:
— О, не исках да безпокоя никого посред нощ. Тази вечер щях да спя в някоя карета и да видя Джеърд на сутринта.
— Разбирам.
Тя почувства съжаление към момичето. Мислеше, че започва да разбира. Детето очевидно обожаваше Джеърд, а той не се безпокоеше особено за него.
— И как стигна от училището дотук?
— Пеша.
— И на какво разстояние е то?
— Не е далеко.
— Две мили?
— Осем — призна Жозет. — Какво значение има? Исках да го направя.
Отговорът беше съвсем ясен за Каси.
— Кой ти каза, че Джеърд се е върнал у дома?
— Имам приятели тук — избегна отговора Жозет.
Момичето нямаше да издаде слугата, който беше изпратил съобщението. Каси започваше да изпитва уважение и привързаност към момичето.
— Но Джеърд, така или иначе, щеше да дойде за мен. Ние сме като брат и сестра.
— Сигурна съм, че щеше да те прибере — нежно каза тя. — Върни се в каретата и заспивай. Искаш ли одеяло?
Жозет несигурно я погледна.
— Ще изтичаш да му кажеш, че съм тук?
Каси поклати глава. Лъчезарна усмивка освети лицето на момичето.
— Добре. Джеърд винаги е по-приятен, ако се е наспал добре. — Отново ненужно перчене: — Не че това би имало някакво значение.
— Лека нощ. — Каси продължи да върви. — Ще те събудя сутринта, когато самата аз ще отида към замъка.
— Благодаря. — Тя отново изравни крачка с Каси. — Ще повървя малко с теб. Не съм уморена.
— След като си вървяла осем мили?
— Ако не ме искаш, просто го кажи — сепна се Жозет. — Аз самата не желая твоята компания. Просто искам да видя коня ти.
Въпреки предизвикателните думи Каси разбра, че й е причинила болка.
— Тогава престани да се караш с мен и ела да го видиш. Той е в яслата, която е точно пред нас.
Жозет тръгна в посоката, указана от Каси.
— Щом Джеърд го харесва, той трябва да е приличен кон. Макар че може… Велики Боже, който си в небесата!
Каси доволно се усмихна. Жозет се беше втренчила в Капу.
В погледа й се четеше възхищение, което граничеше с благоговение.
— Великолепен е…
— Да.
Жозет пристъпи към Капу и Каси извика:
— Не, недей!
Капу стоеше спокойно. Позволи на Жозет да го погали.
— Не се тревожи, конете ме обичат. Не колкото обичат Джеърд, но разбират, че няма да им сторя нищо лошо — хвърли поглед през рамо. — Как се казва?
— Капу.
— Какво глупаво име. Ще му измисля друго.
— Името му не е глупаво Означава „табу“, „забранен“.
— О, разбирам. — Тя погали муцуната на Капу. — Искаш той завинаги да си остане твой.
— Дадох му това име, защото не е безопасно да го яздят непознати. Името беше подходящо за него… — Тя срещна погледа на Жозет, който й казваше, че за нея няма тайни. — Как разбра?
— Ако аз имах кон като Капу, щях да искам той да бъде само мой. — Лицето й беше замечтано, когато добави: — Много е важно да си имаш нещо, което да е само твое.
Каси огледа конюшнята.
— Ти сигурно имаш кон тук. Толкова са много.
— Но нито един, който аз съм спечелила, нито един, който… — Тя смени темата. — Ти не разбираш. Никой не разбира.
Каси си помисли, че разбира какво иска да каже Жозет.
— Нито един, когото е трябвало да приласкаваш, да убеждаваш и да се бориш срещу целия свят за него.
Жозет кимна.
— Не искам да кажа, че Джеърд не е щедър. Той дори ми позволява да яздя Моргана. Само че… — Тя обърна гръб на Капу и каза недоволно: — Ти си права, Джеърд няма да те пусне, докато съществува възможност да спечели този красавец. Но май не биваше да казвам това, а? Лейди Каръдайн би казала, че това е върховна неучтивост.