Каси се засмя.
— Така би казала и Лани, но не поради същата причина. Тя твърди, че ако истината причинява болка, по-добре е да не я казваш.
Жозет не я погледна.
— Аз причиних ли ти болка?
— Не, казах ти, че нито аз, нито Лани споделяме неговото легло. Твоят Джеърд не може да захвърли онова, което не притежава.
Жозет си позволи въздишка на облекчение.
— Добре, защото аз наистина не исках да те нараня тази път. Думите просто се изплъзнаха от езика ми. — Тя промени темата. — Каква е бързината на Капу?
— Нямам представа. Брадфорд ще му засече времето утре сутринта.
— Може ли и аз да присъствам? — Жозет гореше от нетърпение и изражението й го издаваше.
Каси се усмихна отстъпчиво.
— Щом искаш. Не разбирам защо за вас това е толкова важно. Нямам намерение да го пускам на конни надбягвания.
— Разбира се, че ще го пускаш. Тук всички коне участват на конните надбягвания. Много е вълнуващо. В колко часа?
— В единайсет.
— Ще бъда там. — Изведнъж изражението й се помрачи. — Може би. Ако Джеърд не е чак толкова недоволен от мен, че да ме изпрати наново да си стягам багажа.
— Нима може да бъде чак толкова лошо?
— Да.
И неуверено добави:
— Тук ме мразят.
Каси не можеше да си представи, че е възможно някой да мрази тази малка палавница. Въпреки факта, че обичаше да се заяжда с хората и проявяваше необосновано нахалство, у Жозет имаше нещо особено привлекателно.
— Сигурна съм, че грешиш.
— Какво знаеш ти? Те ме мразят. — Тя сви рамене с престорено нехайство. — Не че мен ме интересува.
— И защо мислиш, че не те харесват?
— Защото са глупави и ревниви. — И добави: — Казват, че аз съм чужденка и следователно враг.
Каси я погледна. Беше объркана и смутена.
— Чужденка?
— Аз съм Жозет Бразиер, дукеса на Таласар. — Произнесена от нейната уста, титлата звучеше особено величествено. — А да си френска дукеса е много по-добре, отколкото да си една от техните предвзети английски лейди.
Чужденка. Бразиер. Французойка. Думите се въртяха като вихрушка в съзнанието на Каси. Беше чула това име само веднъж досега, но то беше от онези, които никога нямаше да забрави.
— Какво има? — запита я Жозет, изненадана.
Трудно беше да се отговори на този въпрос.
— И какъв… ти е бил дукът на Таласар?
Жозет смръщи вежди.
— Баща, разбира се.
Детето. Каси беше толкова изненадана от обвиненията в убийство срещу баща й, че напълно беше забравила за детето, което бащата на Джеърд спасил от войниците. Това дете сигурно е единственото оцеляло от семейството, което, според Джеърд, баща й беше унищожил.
— Данжо.
— Чувала си за дома ми?
— Да.
Историята, която Джеърд й беше разказал, изведнъж започна да оживява с появяването на това дете. Тя не искаше да съживява миналото, искаше да го забрави.
— Разказвал ли ти е Джеърд за…
— Мисля, че е време да се върнеш в залата с каретите — прекъсна я тя грубо и отвори вратата на яслата. — Ти може и да не искаш да спиш, но аз искам.
— Какво направих? — попита, объркана, Жозет. — Какво толкова казах… — Тя не довърши изречението, а изправи гордо глава. — Защото съм французойка, нали? Мразиш ме заради онзи звяр Наполеон. И ти си като всички останали.
— Не.
— Лъжеш. Държите се с мен така, защото не съм англичанка. Защо изведнъж промени отношението си? Каква друга може да е причината? Чувствам, че изведнъж охладня към мен.
По-лесно щеше да бъде да остави Жозет да си мисли, че причината е нейният френски произход, но Каси не можеше да постъпи така. Тя самата доста дълго време беше балансирала между два свята.
— Не защото си французойка. Баща ми също е французин. И ако някой е чужденец тук, това съм аз. — Тя дори не я погледна. — Ако не ми вярваш, отиди и питай Джеърд.
— Питам теб.
— А аз няма да ти отговоря. Питай Джеърд. — Тя легна на сламата, зави се с одеялото и обърна гръб на Жозет. — А след като го направиш, съмнявам се дали ще те интересува какво мисля аз.
Чувстваше погледа на Жозет, насочен в гърба й. Чувстваше се така, като че ли жестоко беше ударила малко, беззащитно кученце. Смешно. Жозет повече приличаше на млада тигрица. Когато Джеърд й каже, че Каси е дъщеря на мъжа, който е отговорен за смъртта на баща й, тя вероятно ще се опита да я убие.
Чу тихото възклицание на Жозет, а после и отдалечаващите се стъпки.
Щеше да заспи. Нищо не се беше променило с това, че беше срещнала един от хората, които бяха преживели онзи ужас в Данжо. И без това не беше възможно да бъдат приятелки с Жозет. Тя не бива да има приятели тук, в Морланд. Трябва да държи всички на разстояние.