Но Жозет не й беше позволила да се дистанцира. Тя се беше вмъкнала в живота на Каси и си беше извоювала място в него. Още от първия миг Каси се беше почувствала толкова добре с Жозет, като че ли я беше познавала през целия си живот.
Е, на инцидента беше сложен край. Момичето не означаваше нищо за нея. Тази, странна връзка и разбирателството, което се беше зародило между тях, нямаше да издържат на информацията, която Джеърд щеше да даде на младата дукеса.
Тя чу как се затръшна вратата на някоя от каретите в залата. Жозет се беше настанила за през нощта. Каси потрепери и дръпна одеялото чак до брадичката си. Студът на ранното утро започваше да прониква в конюшнята.
Трябваше да накара Жозет да вземе едно от одеялата на Капу…
Едва се беше зазорило, когато Каси излезе от конюшнята. Дори не беше прекосила четвъртития вътрешен двор, когато Джеърд отвори предната врата и се изправи до нея, гледайки я как се приближава. Беше без палто. Ръкавите на ризата му бяха навити, а черната му коса беше рошава. Появяването му в този час не можеше да бъде съвпадение. Той я чакаше.
Мили Боже, точно сега тя не искаше да се среща с него. Беше сънена и недоволна. Все още изпитваше и онова странно чувство на загуба.
— Надявам се, че Капу е прекарал нощта по-добре от мен. — Погледът на Джеърд обходи лицето й. — И от теб.
— Аз спах. — Вярно беше, че след много мятане насам-натам и обръщане ту на една, ту на друга страна, тя най-сетне беше успяла да си открадне няколко часа сън.
— А аз не. — Той й се усмихна иронично. — Седях на креслото в библиотеката и чаках да свърши твоето нощно бдение.
— Казах ти, че няма да дойда при теб.
— Не ме разбра добре. — Той отвори вратата и отстъпи, за да я пропусне да мине. — Аз нямах чувствени намерения… този път. Просто исках да се уверя, че ще намериш пътя до стаята си. Замъкът има три крила и много стаи. Слугите щяха да се затруднят да те намерят, ако се беше изгубила.
— Аз просто щях да изчакам до вратата, докато всички се събудят. Освен това никога не съм се губила на острова. Съмнявам се, че мога да се изгубя в затворено пространство.
— Но островът е твоят дом, твоя територия. — Той се усмихна. — А това е моята територия.
Нямаше нужда да й го припомнят. Сега, когато беше неизмеримо далеч от познатите пейзажи и от познатата миризма на конюшнята, тя започваше да се чувства много самотна.
— Ще престанеш ли да се хвалиш най-сетне? Кога ще ми покажеш къде ще спя?
— Не се хвалех, просто подчертавах общото между… — Усмивката му изчезна, когато я разгледа по-добре. — Няма да те лъжа. Има много малко общи неща между твоя остров и Англия. Тук няма да ти хареса. Ще намразиш мястото. Освен ако не ми позволиш да ти помогна.
— Сделка, предполагам?
Той стисна здраво устни.
— Не, по дяволите, онова, което стана между нас, е нещо съвсем различно. Аз те доведох тук и съм отговорен за теб. Не искам да страдаш.
— Няма да страдам. — Тя се обърна и затърси с поглед стъпалата. — Стаята ми близо ли е до тази на Лани?
— Не, стаята ти е до моята. Само една стена ще ни дели. — Той я поведе към стъпалата. — Толкова сме близо, че ще те чувам как дишаш. Мисля, че ще ми хареса да лежа в леглото си и да се ослушвам и за най-малкия звук от теб. — Погледна към нея през рамо и гласът му стана дълбок, чувствен. — Ще се чувствам така, все едно съм до теб.
Когато срещна погледа му, тя усети изгаряща топлина. Дявол да го вземе, той сигурно точно това целеше, сигурно искаше тя да се чувства така. Тя му хвърли преднамерен присмехулен поглед.
— През три стени би могъл да чуеш единствено топовен изстрел.
Устните му трепнаха.
— Вярно е. Много жалко, че и ти го знаеш.
— Аз ще се настаня до Лани.
Той я поведе по един дълъг коридор.
— Тук, в Морланд, не разрешаваме на гостите да избират стаите, в които ще бъдат настанени. Да те настаним близо до Лани, може да се окаже неудобно за в бъдеще.
Може би искаше да каже, че тя ще промени решението си и ще се върне в леглото му.
— Аз не виждам никакви бъдещи неудобства.
Той спря пред една врата.
— А аз мога да видя безброй много усложнения. Така че ще останеш тук.
Той кимна към брокатения шнур на звънеца, който висеше на стената, съединяваща двете стаи.
— Позвъни, ако имаш нужда от нещо. Аз вече съм ти поръчал ваната. Ще ти изпратя закуска в десет. Мисля, че в единайсет имаш среща с Брадфорд.
— Той ти е казал?