— Разбира се, той знае, че аз също ще искам да присъствам.
— Аз не искам да бъдеш там.
— Така си и знаех. Но аз, все едно, ще бъда там.
— Тогава аз няма да позволя на Капу…
— Ще позволиш — прекъсна я той. — Обещала си на Брадфорд и не бива да нарушаваш дадената дума. — Той тръгна към една врата, която беше само на няколко метра. — Ще се видим в единайсет.
Каси гледа, докато вратата се затвори след него. Той беше прекалено самоуверен. Мислеше, че я познава много добре. Но тя нарочно щеше да стои по-надалеч от конюшните, за да го убеди в противното. Не, подобна постъпка по-скоро би подхождала на дете. Брадфорд щеше да бъде разочарован. Тя нямаше да позволи на Джеърд да я накара да направи нещо, което обикновено не би направила. Седмиците, които ще трябва да прекара в Морланд и без това щяха да бъдат достатъчно трудни. Не биваше да позволява на Джеърд да я обърква по този начин.
Погледът й безучастно обходи стаята. Предположи, че я смятат за великолепна и разкошна. Над леглото имаше балдахинена завеса, самото то беше от тежко дъбово дърво и покрито с пурпорночервено кадифе. Тя обаче не го хареса, нямаше нищо, на което да се възхити. Предназначението на къщите беше да й дават подслон, когато не беше навън или пък в конюшнята. Тяхната малка къщичка на Хаваите беше също толкова задоволителна, колкото и този замък.
Но Джеърд беше прав — след нощта, прекарана в конюшнята, тя имаше нужда от баня и храна. Бързо тръгна към шнура на звънеца.
Глава 11
Когато в единайсет часа Каси влезе в конюшнята, Брадфорд стоеше до яслата на Капу. Джеърд не беше с него. Брадфорд й се усмихна.
— Е, ще трябва да почакаме малко, докато дойде Джеърд.
— Аз позволих на теб, не на Джеърд, да измериш времето на Капу. — Тя влезе в яслата и поздрави Капу с потупване по гърба, след което взе седлото от ъгъла. — Ако той не е тук, когато приключа с оседлаването, ще започнем без него. Или въобще няма да го направим.
Той направи недоволна гримаса.
— Мисля, че долавям нотка на недоволство, насочена срещу Джеърд. Да не би да те е ядосал напоследък?
— Неточността е проява на неучтивост.
— Джеърд винаги е точен. Но тази сутрин се случи нещо неочаквано. Както разбрах, ти вече знаеш. Жозет ми каза, че двете сте се срещнали снощи.
— Нима?
Тя сръчно завърза колана под корема на коня.
— Ти си я ядосала.
Тя не отговори.
— Но тя те е харесала. — Той се усмихна. — Но аз си знаех, че ще те хареса.
— Защо си мислел така? Ние нямаме почти нищо общо помежду си.
— Мислиш така, защото е дукеса? Това няма значение. Тя използва титлата само когато иска да се защити. Кажи ми, когато я срещна, не почувства ли към нея…
— Тя скочи отгоре ми, изплаши ме.
— Знаеш, че не това имам предвид. Тя не ти ли напомни за някого?
— Е, добре, стори ми се, че я познавам отдавна. Не знам защо.
— Погледни в огледалото. Тя може да бъде твоя близначка.
Каси се намръщи.
— Какво искаш да кажеш? Ние въобще не си приличаме.
— Не и по външност. Но у вас определено има нещо общо. Не съм те познавал, когато си била на шестнайсет, но мога да се обзаложа, че по-голямата част от отговорите ти са били като тези на Жозет. Тя непрекъснато е в беда. Предизвикателна, нетърпелива, импулсивна. — Той се усмихна. — И ако я бяха изпратили на твоя остров, тя щеше да носи саронг вместо онези панталони, които така ужасяват лейди Каръдайн.
Да, това беше вярно. Можеше да види себе си у Жозет. Нищо чудно, че се чувстваше добре в компанията на момичето.
— Ще я накаже ли Джеърд за това, че е избягала от училището?
— Съмнявам се. Той не иска да й дава прекалена свобода, но Жозет обикновено успява да го убеди да направят така, както тя иска. Тя дори успя да го убеди да кръсти кораба си на нея.
„Джоузефин“. Каси не беше направила връзката.
— Тогава защо той я кара да посещава онова училище? На нея не й харесва там.
Той сви рамене.
— То е най-доброто в страната. Жозет не би харесала ограниченията на нито едно училище.
Каси потрепери, защото си спомни как я заплашваха, че ще я изпратят в манастир. Тя щеше да бъде също толкова нещастна, ако Клара беше победила.
— Той трябва да й позволи да остане тук. Ако тя му причинява грижи, то е, защото е нещастна.
— Това не е възможно. Ние се опитваме да й позволяваме да остава тук за по-дълго. Но ако тя остане за постоянно в Морланд, животът й ще бъде съсипан.
— Съсипан?
Той се поколеба, а после вдигна рамене.
— Търсех някое по-дискретно обяснение, но то няма да е необходимо на теб. Лейди Каръдайн не одобрява по-голямата част от нещата, които стават в Морланд.