— Какви неща?
— О, надбягвания, обзалагания, пиене и… — Той направи неопределен жест. — Други неща.
Тези други неща сигурно включваха отдаване на плътски удоволствия с жени от Лондон.
— Ако Жозет не участва в тези неща, те нямат значение за нея.
— А, така би говорил някой древен мъдрец. Бедна Каси, в някои отношения тази земя е по-варварска от твоята. Не би трябвало да има значение, но има.
— Тя е права, като не обръща внимание на подобни глупости.
— За нещастие, тя обръща внимание. Отвращава се от тях. Има нужда от постоянно наблюдение, а аз и Джеърд непрекъснато пътуваме.
— Тогава трябва да забравите за баща ми и да си останете у дома.
Той повдигна вежди.
— Изглежда, Жозет си има нов съюзник.
— Аз не съм неин съюзник. Тя не означава нищо за мен. — Отвори вратата на яслата и изведе Капу. — А след като тя разговаря с Джеърд, аз ще бъда за нея по-малко и от нищото.
— Вероятно. Но човек никога не може да бъде сигурен на коя страна ще отскочи Жозет. Тя е непредсказуема, също като теб.
Каси не желаеше непрекъснато да я сравняват с Жозет.
— За мен няма значение на коя страна ще отскочи тя.
— Искаш да кажеш, че няма да си разрешиш да се тревожиш. Жозет би отговорила по същия начин.
Отново ги беше сравнил. Тя процеди през зъби.
— Няма повече да чакам Джеърд. Къде е теренът?
Брадфорд направи жест с ръка към задната врата и поясни:
— Трябва да излезем през тези врати и да прекосим ливадата. Половин миля на север. Тръгвай. Аз ще кажа на Джо да оседлае коня ми и ще те последвам след минута.
Трябваше да преведе Капу покрай яслата на Моргана. Разбра това с известна тревога и неохота. Е, все някога щяха да ги видят един до друг — Джеърд сигурно често язди кобилата. Може би дори днес!
— Нещо не е наред ли? — попита Брадфорд.
— Не, всичко е наред. — Тя погледна към пътеката между яслите. — Ще те чакам навън.
Моргана не обърна никакво внимание на Капу.
Кобилата хвърли само един поглед към жребеца и дискретно изви глава настрани. Капу също не й обърна внимание. Притича край яслата, все едно че беше празна.
Каси се усмихна, но съжаляваше. Тя може и да вярваше, че те ще бъдат идеална двойка, но конете очевидно не бяха впечатлени един от друг. Държанието им беше точно каквото трябваше да бъде. Когато не бяха разгонени, конете рядко се интересуваха от кобилите. Беше глупаво от нейна страна да очаква нещо друго.
Джеърд дойде на терена, яздейки Моргана, когато Капу правеше третата си обиколка. Каси дори не го погледна. Яздеше до Брадфорд бездиханна, възбудена и оживена, бузите й щипеха от острия студ.
— Достатъчно. Капу няма нужда от това непрекъснато даване на старт и спиране. Прекара седмици на онзи кораб и сега трябва да препуска свободно. Къде има безопасен терен?
— Каква е бързината му? — Джеърд запита Брадфорд.
— Времето му е по-добро от първото време на Моргана. Второто беше малко по-слабо, а третото — почти същото.
— Господи! — Той се обърна към Каси. Очите му възбудено проблясваха. — Още един пробег.
— Не! — Каси продължи да гледа към Брадфорд. — Направих това, за което ме помоли, Брадфорд. И двамата сме уморени от тези глупости. Къде мога да го пусна на воля?
— И аз искам да го видя — каза Джеърд.
— Тогава трябваше да дойдеш навреме.
— По дяволите, не можех. Трябваше да… — Не продължи, като видя как тя вирна брадичка. — Ще ти покажа една безопасна пътека. — Обърна Моргана. — Ела с мен.
— Можеш просто да ми кажеш къде е.
— Да ме вземат дяволите, ако го направя. Щом ти не искаш да ми позволиш да му засека времето, аз искам поне да го видя в движение. Има една пътека покрай скалите, която е дълга пет мили, равна е и няма храсти отстрани.
— Не може ли да яздя по брега?
— Там има прекалено много скали.
Скали с много пукнатини, сиво небе, силен вятър и извисяващи се замъци. Тази неприятелска Англия й се струваше негостоприемна като чужда планета.
— Идваш ли, Брадфорд?
Той поклати глава.
— Мисля да отида да потърся Лани. Изненадан съм, че не е дошла с теб.
Каси се усмихна.
— Тя намери библиотеката. Каза, че досега не е виждала толкова много книги. Може и цяла вечност да не излезе оттам.
— Мили Боже, това означава, че ще трябва да наблъскам повече знания в кратуната си. Каква съдба.
Той вдигна ръка за „довиждане“. В следващия миг вече препускаше към конюшнята на замъка.
— Готова ли си? — попита я Джеърд.
Не изчака отговора й, а смушка Моргана и препусна в галоп през ливадата към скалите.
Каси го последва, като нарочно възпираше Капу. Яздеше отзад и наблюдаваше Джеърд. Той и кобилата бяха невероятно красиви, когато бяха заедно. Тя беше виждала Джеърд само веднъж на гърба на кон — там, на брега, а то не се броеше. Той притежаваше силата и умението на кентаврите. Слабото му тяло беше грациозно. А кобилата беше красива и устремна. Съчетанието радваше окото. Той управляваше Моргана без никакво видимо усилие.