Той яздеше, като от време на време хвърляше поглед през рамо.
В отговор на мълчаливата му молба, тя смушка Капу да върви по-бързо. Молба, изискване и отговор. В горещия мрак на каютата тя посрещаше всичките му нужди и изисквания, преди дори да ги е изказал. По същия начин той задоволяваше нейните нужди. Но сега всичко беше различно. На тази връзка трябваше да се сложи край. Тя нарочно забави Капу, когато той се изравни с Джеърд. Той се усмихна накриво:
— За Бога, смъкни гарда. Битката не трябва да се води всяка минута. Просто искам да видя Капу, докато бяга. Нима това е толкова ужасно?
Тя нямаше какво да възрази. Нали и тя яздеше нарочно зад тях, за да се наслади на гледката на препускащата Моргана.
— Не, не е ужасно. — Тя направи кратка пауза и после додаде: — Но вината затова, че винаги съм готова за битка, е твоя. Ти постоянно правиш забележки и отправяш заплахи.
— Много добре, ще променя тона си.
Отстъплението му беше съвсем неочаквано и следователно — подозрително.
— А твоите намерения?
— Може временно да ги променя.
— Защо?
— Миналата нощ разполагах с достатъчно време за размисъл. Не е честно да те преследвам, докато си на непозната територия. Това би ядосало извънредно и мен самия. Ще ти дам време да свикнеш с Морланд и тогава ще подновя атаките си.
Тя, изглежда, наистина му липсваше. Усещаше го, макар че той го криеше под присмехулния си тон. Отговори му, като произнасяше думите бавно:
— Брадфорд ми каза, че си справедлив човек.
— Понякога. Знам, че ще се разочароваш, но аз не съм изцяло предан на добродетелта.
Той беше прав. Тя не искаше той да се държи като добродетелен човек, защото по този начин щеше да я лиши от нейните оръжия.
— Аз просто съм търпелив. Не съм глупав. Имам намерение да те накарам да мислиш като мен, а после да те върна в леглото си. Обещавам да не хапя… но за кратко време.
— Благодаря.
Той не обърна внимание на иронията, която се криеше в гласа й.
— Но ще искам нещо от теб в замяна. — Когато тя отвори уста, за да възрази, той вдигна ръка, за да я накара да замълчи. — Да ми дадеш възможност да се опитам да те съблазня. Няма да те докосвам против волята ти, но ти ще вечеряш с мен всяка вечер. Също така ще прекарваш известно време с мен и през деня, за да имам възможност да те убедя да се върнеш в леглото ми.
— Аз не ти дължа нищо.
— Господи, колко си упорита. Нима не виждаш, че се опитвам да улесня нещата и за теб?
Тя извърна поглед.
— Нима предпочиташ заплахите? Мога да направя престоя ти в Морланд извънредно неприятен. Господарят на замъка е господар и на конюшнята. — Той хвърли многозначителен поглед на Капу. — И ако ти забраня достъпа до жребеца?
Тя го погледна разтревожена.
— Няма да го направиш.
— Защо не? Нима мислиш, че ще спра пред нещо… — Той не довърши изречението, но каза с досада. — Не, няма да го направя. Не мога да ти причиня това. Ще намеря друг начин.
И все пак той се беше лишил от единственото оръжие, което можеше да я подчини на волята му. Той знаеше, че би дала всичко в името на Капу.
— Няма друг начин — прошепна тя.
— Обзалагам се, че има и друг. — Срещна погледа й. — Честна игра. Каси. Ти не искаш да бъдеш въвлечена в нея, но не можеш да откажеш. Аз ти давам всичко, включително и Капу, и искам толкова малко в замяна.
Ако направеше това, за което я молеше той, щеше да има възможност да е близо до него, без да й се налага да се връща в подземния свят на чувствеността. Можеше да успее да научи нещо, което да спаси баща й. При тази мисъл беше обзета от различни чувства. Предателство. Щеше да предаде Джеърд.
Мили Боже, не биваше да се срамува, че в този момент мисли за баща си. Поради каква друга причина можеше да се намира в Морланд?
— Това нищо няма да промени. Татко…
Той веднага разбра какво ще се опита да му каже. Усмихна се безрадостно:
— И аз не мисля, че би променило нещо. Не се опитвам да съблазня душата ти, а само тялото ти. Ти твърдиш, че двете неща са съвсем различни, нали?
— Да.
И все пак, през последните дни на кораба тя беше започнала да изпитва известни съмнения по отношение на независимостта на тялото и душата. Това, което той й предлагаше сега, беше живот изцяло на слънчева светлина. Със сигурност опасно беше само сливането, плътското удоволствие, което ги опияняваше. Опасно беше сливането на мрака и на слънчевата светлина. От това сливане се боеше тя.