Дръпна юздите и посочи към пътеката.
— Ето, стигнахме. Можеш да пуснеш Капу да препуска. Спри в началото на гората. Там теренът става неравен.
Каси скри облекчението си и внимателно премина покрай Моргана.
— Ти няма ли да дойдеш?
Той поклати глава.
— Искам да го наблюдавам, докато бяга. Макар че нямам хронометър, ще мога да преценя бързината му.
— Не виждам защо отдавате такова голямо значение на бързината му. Ти го видя да бяга онази нощ, когато се срещнахме за първи път.
Той се усмихна.
— Но не успях да се съсредоточа върху жребеца. Ти определено ми отвличаше вниманието.
Когато споменът за онази нощ се върна, бузите й пламнаха. За нея никак не беше забавна. Той беше излязъл от сянката на палмите и беше променил живота й завинаги.
Наведе се над врата на жребеца и отпусна юздите.
— Хайде, Капу!
Той нямаше нужда от повторно подканяне. Спусна се като стрела надолу по пътеката. Каси беше плътно прилепнала за врата му, стиснала го здраво между бедрата си. Вятърът бръснеше бузите й и отнемаше дъха й. Капу увеличаваше скоростта на бяга си, докато копитата му едва докосваха земята. Морето, небето и земята се превърнаха в неясно петно.
— Точно така — прошепна му тя. — Бягай!
И той бягаше! Тя чуваше тежкото му дишане. Скоростта непрекъснато се увеличаваше. Мили Боже, препускането липсваше и на нея почти толкова, колкото и на Капу. Чувстваше се, като че ли се носи по въздуха. Със земята я свързваше само гръмотевичният екот на копитата. Стигнаха съвсем скоро до началото на гората. И за двамата препускането беше недостатъчно. Тя неохотно дръпна юздите и го обърна с лице към замъка.
Джеърд я срещна, когато беше преполовила пътя до конюшнята. Очите му възбудено горяха.
— Мили Боже, той е чудесен!
— Да — отвърна тя простичко.
Обзе я задоволство, все едно че бяха похвалили детето й. Изпълваше я и чиста радост от движението. В това настроение можеше да понесе почти всичко. Искаше й се да прегърне света.
— Бягането беше хубаво нещо. Сега той се чувства по-добре.
— А също и ти.
Тя кимна.
— Може би Англия не е съвсем лоша. Вятърът е остър, но е въодушевяващо да те обгръща. — Тя потупа Капу по врата. — Хареса ни, нали, момче?
Погледна Джеърд и попита:
— Е, успя ли да прецениш бързината му?
Той премигна.
— Не!
— Защо?
— Гледах го и по дяволите, забравих всичко на света.
Тя избухна в смях. Не знаеше, че Джеърд може да изгуби контрол над самия себе си. Сега той изглеждаше като сърдито малко момче. Устните й още се усмихваха, когато каза:
— Уверявам те, той бяга много бързо.
— Знам. — Тонът му беше доста кисел. — Не обичам да ми се присмиват.
Очите й дяволито играеха, когато тя го обвини:
— Ти беше като замаян.
Замисленият му поглед не се отделяше от лицето й.
— Бях като зашеметен. — Извърна се от нея. — И все още съм.
Усмивката й изчезна. По лицето му се четяха топло чувство, изненада и весело настроение. В известен смисъл, тези емоции бяха дори по-опасни от страстта. Тя бързо сведе очи към Моргана.
— Тя също е великолепна кобила.
— Нали ти казах.
— Но не е така прекрасна като Капу.
— И какво прави жребеца по-добрият?
— Фактът, че е мой — простичко отговори тя.
Той се засмя.
— Защо ли това твърдение не ме изненадва?
— А ти не си ли същият? Не мислиш ли, че Моргана е по-красива само защото е твоя?
— Предполагам, че съм малко предубеден, но се опитвам да постигна контрол над чувствата си. Например, аз съм готов да призная, че Капу е по-бърз.
Тя доволно се засмя.
— Не разбирам защо вдигате такъв шум около бързината на конете. Брадфорд не говори за нищо друго, освен за конните надбягвания, които провеждате тук.
— Допускам, че вина имам и аз. Обичам да гледам как препуска Моргана, а сега — и Капу.
— Аз няма да го позволя — бързо рече тя. — Не искам да ги противопоставяш един на друг.
— Защо?
— Защото харесвам Моргана.
— И?
— Не можеш ли да разбереш? Те не се харесват. Засега все още не си обръщат внимание, но не искам да ги видя врагове за в бъдеще.
— Не е вярно, че не си обръщат внимание.
— Разбира се, че е вярно.
Тя смръщи вежди.
— Грешиш.
— Наблюдавай ги.
Погледът му се отмести от нея в посока на оградата, която заграждаше ливадата.
— Ето я и Жозет. Тя те чака.
Каси замръзна на място, когато погледът й проследи неговия и видя малката фигурка, кацнала на върха на оградата.
— Няма причина, поради която би искала да говори с мен. Вероятно чака теб.