Устните му се изкривиха в усмивка.
— Уверявам те, че след нашия разговор тази сутрин тя няма да пожелае да ме вижда поне известно време. Освен това, тя има доста необичайно предложение за теб. Вероятно ще иска да го обсъдите.
Момичето сигурно искаше да я види или удавена, или хвърлена в тъмница, мрачно си помисли Каси.
— Ще те оставя сама и ще й дам възможност да говори с теб.
Той пусна Моргана в галоп по посока на конюшнята. Кимна на Жозет, когато мина покрай нея, а тя му хвърли изпълнен с досада поглед. И посвети цялото си внимание на Каси.
— Доста дълго време те нямаше. Чакам те от часове. — Погледът й беше привлечен от Капу. — Е, каква е бързината му?
— Не си ме чакала, за да разбереш колко бързо бяга Капу. — Каси накара жребеца да отиде до самата ограда и събра всичките си сили. — Нали?
— Е, не това беше главната ми цел, но винаги се интересувам от конете. — Жозет безстрашно срещна погледа й. — Мислиш, че ще обвиня теб за онова, което е сторил баща ти.
— За онова, което, според Джеърд, баща ми е извършил — поправи я тя.
— Той обикновено е прав за повечето неща.
— Но този път…
Жозет махна с ръка, за да я накара да замълчи.
— Не съм тук, за да споря с теб. Спорът е между баща ти и Джеърд, а не между нас двете. Никога не съм обвинявала хората, че са заченати от лош баща, нито пък за това, че са се родили в чужда държава. Аз самата страдам много заради обстоятелствата около моето раждане.
Каси почувства силно облекчение. До този момент не беше разбрала колко много би й тежало неодобрението на Жозет.
— Благодаря ти. Много си великодушна.
— Не съм чак толкова великодушна, колкото си мислиш. — Очите на Жозет светеха. — Има цена, която трябва да платиш. Кога ще мога да пояздя Капу?
Каси поклати глава. Момичето беше направо невъзможно.
— Той ще те убие.
— А може би няма. Казах ти, много ме бива с конете. — Скочи от оградата и отиде да отвори вратата. — Хайде, ще ти помогна да го разседлаеш.
Каси беше объркана. Беше се страхувала от тази среща още от момента, в който беше узнала кое е момичето, а тя като че ли не обръщаше никакво внимание на това. Погледна с присвити очи.
— Не е чак толкова странно — каза, все едно че беше прочела мислите й. — Била съм много малка, когато родителите ми са били убити. Джеърд и Брадфорд са единственото семейство, което си спомням. Знаеш ли, че след като баща му бил убит, Джеърд сам ме е довел в Англия?
— Не.
— Той ме е държал, докато са убивали баща му. Китките му били завързани, но той успял да се шмугне в храстите и да се крие в гората цели три дни. След това се отправил към кораба, който баща му бил уредил и който ги чакал. Не успял да свали въжетата. Когато стигнал брега, китките му били все още вързани и изцапани с кръв.
„Мразя да ме връзват.“
Нищо чудно. Сигурно се е чувствал ужасно безпомощен и нещастен, вързан, лишен от баща си и с малко дете, за което да се грижи. Подобно преживяване би оставило следи у всекиго.
— Така че, няма да проявя разбиране, ако ти или баща ти се опитате да нараните Джеърд. — Жозет затвори вратата след Каси. — Но ти си много интересна. Не мога да понасям онези лелки в училището. Мисля, че ще радвам на твоето присъствие в Морланд. Можеш да ми разкажеш всичко за онова странно място, в което живееш. Ще яздим заедно и ще се забавляваме.
— Наистина ли? Джеърд ме смята за заложница, нали знаеш?
Жозет направи неопределена гримаса.
— Много специална заложница, на която разрешават да язди свободно из имението. Не виждам какъв е проблемът — отвори вратата на конюшнята. — А, сега, какво ще ми кажеш за Лани? Тя наистина ли е любовница на баща ти?
Каси се вцепени.
— Да.
Жозет като че ли не забеляза промяната в нейното поведение.
— Много от приятелите на Джеърд имат любовници, но обикновено не ми разрешават да се срещам с тях. Веднъж, на едно от събиранията на Джеърд, видях как една от неговите калинки се вмъкна в стаята му.
— Калинки?
— Светлина на любовта, развратница, блудница и други такива.
Каси все още гледаше неразбиращо, затова Жозет поясни:
— Държанка.
Бузите на Каси пламнаха.
— Лани не е държанка. Не се осмелявай да я сравняваш с никого. Тя е почтена и уважавана също като…
— Не знаех — прекъсна я Жозет. — Моите извинения. Тук, в Англия, любовниците не ги смятат за… — Тя дълбоко въздъхна. — Винаги казвам онова, което не трябва. Не исках да те обидя.
Момичето очевидно се разкайваше. Гневът на Каси се стопи.
— Тя ми е приятелка.
— Аз ще я харесам ли?
— Може би.
В съзнанието на Каси изплува споменът за онзи ден, когато Лани беше дошла за първи път в малката къщичка. Каси негодуваше. Беше изпълнена с ревност и съжаление. На Лани й трябваше време, за да я спечели на своя страна. Жозет не беше толкова малка, колкото беше Каси тогава, но беше също така независима и горда като нея.