— Може би не веднага, но после ще я обикнеш.
— О, значи тя е като Джеърд. — Жозет кимна с разбиране. — Понякога ми се иска да го удуша. Той винаги и за всичко е прав. — Тя се усмихна. — Но точно тогава извършва нещо прекрасно и ти забравяш всичко останало.
Очевидно, момичето обожаваше Джеърд дори тогава, когато той й причиняваше неприятности, помисли си Каси. Какво беше направил, че да заслужи тази привързаност?
— Джеърд и Лани въобще не си приличат — каза тя сухо и слезе от гърба на коня.
Моргана вече беше в яслата си. Каси преведе Капу покрай нея и внимателно ги наблюдава за някакъв знак, че са усетили присъствието един на друг.
По дяволите!
Как беше успял да забележи нещо, което беше почти незабележимо? Напълно съчувстваше на Жозет за гнева, който тя изпитваше към всезнанието на Джеърд.
— Ти се мръщиш. Все още ли си ми сърдита? — С тревога в гласа запита Жозет.
Тя се усмихна.
— Не, не съм ядосана.
— Тогава, след като настаним Капу удобно, ще ме представиш ли на Лани?
Каси кимна.
— Много добре. Когато свършим, ще отидем в библиотеката.
Когато Каси и Жозет излязоха от конюшнята и тръгнаха към замъка, видяха прекрасната карета, спряла пред главния вход.
— О, не! — извика, с широко отворени и разтревожени очи, Жозет. — Тя е тук!
— Кой е тук? — попита Каси.
— Лейди Каръдайн. — Жозет сграбчи Каси за ръката и започна да я тегли на другата страна. — Не мислех, че ще дойде толкова скоро. Можеше да ме остави поне няколко дни.
— Каква би била разликата? Ти каза, че Джеърд ти е обещал да те остави тук известно време.
— Не е толкова просто. Трябваше да го убедя, че репутацията ми няма да пострада заради връщането ми тук. Мислех, че всичко ще бъде наред, но тя не ми даде достатъчно време да… Слушай, ето как стоят нещата. — Тя заговори бързо: — Ти си моя втора братовчедка, Касандра Девил. Баща ти е напуснал Франция и е отишъл в Таити преди години и се е върнал като фермер. Той отглежда… — Тя трескаво мислеше. — Ром.
— Ромът е напитка, която се приготвя от захарна тръстика.
— Е, тогава отглежда захарна тръстика. В Таити отглеждат захарна тръстика, нали?
— Не знам, аз съм от Хаваите.
— Все забравям. Джеърд замина за Таити. Е, това няма значение. Кой въобще е чувал за Таити? Може би капитан Кук и…
— Не мога да разбера за какво говориш.
— Имам нужда от по-възрастна компаньонка. Иначе Джеърд няма да ми разреши да остана.
Каси я погледна недоумяващо.
— Нима се предполага, че съм и заложничка, и компаньонка?
— Е, всъщност ти не си достатъчно възрастна, за да ми бъдеш компаньонка, но може би Лани ще свърши работата. Разбира се, ще казваме, че е вдовица на баща ти. — Тя избута Каси нагоре по стълбите.
Каси си спомни как изглеждаше Лани, когато я видя за последен път в библиотеката — млада, жизнена, красива.
— Няма да мине. — Тя беше категорична.
— Можем поне да опитаме. — Тя спря пред библиотеката и погледна Каси с молба в очите. — Моля те, нека да опитаме. Не искам да се върна с нея.
Каси се колебаеше. Планът поначало беше неразумен. Трудно беше обаче да устоиш на отчаянието на Жозет. Тъй като и без това беше тук по принуда, щеше да бъде проява на жестокост да откаже свободата на Жозет.
— Джеърд съгласен ли е с това?
— Мисли, че планът може и да успее. Той също трябва да си намери оправдание за твоето присъствие тук. — Тя си пое дълбоко дъх. — Ти не ми дължиш нищо, но аз те моля за услуга. Не прави така, че да ме върнат в училището.
Тя завъртя бравата, отвори вратата и каза:
— Лейди Каръдайн, не ви очаквах.
При думите на Жозет жената, която говореше с Джеърд, се обърна. Лейди Каръдайн беше дребна и изящна русокоса дама. Чертите на лицето й бяха студени, но съвършени. На Каси се стори, че тя прилича на цветето камея.
— И аз не очаквах, че ще ми се наложи да препускам след теб. Мога да прекарвам и по-приятно времето си, Жозет. — Неодобрителният й поглед пробяга по фигурата на момичето. — Отново носиш тези отвратителни панталони. Казах ти, че не са подходящи.
Вниманието й беше привлечено от Каси.
— Коя е тази?
— Лейди Каръдайн, мога ли да ви представя моята братовчедка, Касандра Девил?
Жозет стисна още по-здраво ръката на Каси, като че ли тя се опитваше да избяга.
— Моята по-възрастна братовчедка.
— Очевидно, не е толкова възрастна, че да знае как да се облича прилично. — Погледът на жената беше прикован в износения й костюм за езда. — Пола-панталон? Боже мой, лошият вкус като че ли е ваша семейна черта. Нейният костюм е само малко по-добър от твоите проклети панталони.