— Прини? — попита Каси.
— Синът на краля, разбира се.
— Разбирам. — Спомни си съблазнителната усмивка, с която Джеърд беше дарил Каръдайн Каръдайн. — И какво чувства Джеърд към нея?
— Е, не би толерирал моето невъзпитано поведение. Не иска аз да я обиждам. Не знам дали е от желание да ми втълпи уважение, или да запази мира, или пък защото я харесва. — Започна да поклаща и другия си крак. — Твоята Лани така красива ли е, както твърди Джоузеф?
— Наистина е прекрасна.
— Тогава, радвам се, че тя не беше тук. Тази Горгона не обича красиви жени да се въртят около Джеърд. Присъствието й наистина щеше да създаде безброй проблеми. На теб почти не обърна внимание.
— Много съм щастлива — иронично подхвърли тя.
— О, не исках да кажа… Езикът ми непрекъснато ми прави номера.
— И то много — обади се сухо Джеърд, застанал на прага. — И какви недискретни думи изрече сега?
— Тя отиде ли си? — попита Жозет.
— Да. — Той затвори вратата и отиде при тях. — И не го направи бързо. Като че се бавеше по минута за всяка лъжа, която изрекохте.
— Ти също се справи много добре — усмихна се Жозет.
Той иронично й се поклони.
— Благодаря. Но щеше да е много по-умно, ако се бяхте преоблекли, преди да се втурнете тук. Знаеш, че не одобрява панталоните ти.
Каси се намръщи.
— Нали няма да й забраниш да ги носи?
Жозет се засмя.
— Защо да го прави? Джеърд сам ми даде първия ми чифт панталони. Тогава бях на четири години.
— Добре е да се спазват законите на модата, но язденето настрани може да се окаже смъртоносно, ако конят падне — каза Джеърд. — Твоята пола-панталон е малко по-безопасна, но все още има прекалено много плат, който се вее. Ти също ще носиш панталони, докато си тук.
Тя не се запита защо изпитва такова задоволство от това дребно несъгласие на Джеърд с неговата Горгона.
— Значи си заблудил лейди Каръдайн.
Той се усмихна.
— Заблудих я по отношение на много неща. Обикновено има цена, която трябва да се заплати за заблудата. Надявам се, че няма да бъде много висока.
— Е, аз мисля, че всичко протече превъзходно — каза Жозет. — Единствената възможна цена е лейди Каръдайн да ме изгони от училището, а тя въобще не заслужава да говорим за нея.
Неговата усмивка се стопи.
— Напротив, тази цена е много висока и аз не искам ти да я заплатиш. Само две нейни изречения ще ти затворят всички врати. Обществото ще се отрече от теб. Не бих искал тя да каже тези думи.
Жозет презрително изсумтя.
— Ти никак не се тревожиш за своята собствена репутация. Не е честно да караш мен…
— Тихо. — Ръката му нежно закри устата й. — Жената е нещо различно, за нея последиците са по-тежки.
Той й се усмихна и продължи да я увещава:
— Имай ми доверие. Нима някога съм правил нещо, което не е за твое добро?
— Не. — Тя целуна дланта му, а после я отблъсна и недоволно каза: — Но все още продължавам да мисля, че не е честно. Когато нещо е важно, аз сама трябва да вземам решенията.
— Когато станеш по-възрастна. — Той я целуна по челото. — Аз не съм най-добрият пример за едно младо момиче, но съм всичко, което имаш. Не искаш да страдам от чувство за вина, нали?
Докато ги гледаше. Каси изпита болка и самота. Никога досега не беше виждала Джеърд така нежен. Силната привързаност, която съществуваше между двамата, беше ясна, топла и очевидно, дълготрайна. По някаква странна причина тя почувства болка, докато ги гледаше заедно. Обърна се рязко и започна бързо да се отдалечава.
— Трябва да видя Лани. Тя не е наистина болна, нали?
— Не. Накарах Брадфорд да я отведе, когато видях каретата на Керълайн. Помислих, че така ще е по-добре.
Жозет се усмихна срамежливо.
— Защото Горгоната е много суетна и не може да понася красивите жени?
Джеърд здраво стисна устни.
— Колко пъти трябва да ти казвам да не използваш това прозвище, когато говориш за нея?
— Съжалявам — каза тя. — Но тя е суетна.
— Малко — призна Джеърд. — Във всеки случай, че ще е по-добре да не усложнявам нещата. — Той погледна Каси. — А и нямаше причина да безпокоим Лани.
— Колко мило.
Той се намръщи.
— По дяволите, опитвам се да постъпвам така, както е най-добре за всички.
— Тогава, сигурна съм, че е било правилно да отведеш Лани. Тя е толкова красива, че може да накара всекиго да ревнува. — Тя пак тръгна към вратата. — Докато, както Жозет отбеляза, аз съм съвсем обикновена и не заплашвам никого с присъствието си.
— Обикновена? — глухо рече той. — Боже мой, обикновена!
Тя погледна през рамо и си пое рязко дъх, когато видя изражението на лицето му. Бързо извърна очи и срещна замисления поглед на Жозет. Момичето беше доста наблюдателно и прекалено умно, за да не разбере какво се крие зад този инцидент.