— Трябва да видя Лани — повтори тя с приглушен глас и отвори вратата.
— Може ли и аз да дойда? — попита Жозет. — Ти обеща да ме представиш.
— Не сега — имаше нужда да се освободи от присъствието и на двамата. — По-късно.
Тръшна вратата и изтича по коридора.
— Каси? — Джеърд беше до нея. — Какво, по дяволите, не е наред? Освен че аз затъвам все по-надълбоко в блатото на лъжите?
— Можеше да кажеш на Каръдайн истината.
— Не исках да наранявам Жозет.
— Нито пък аз. А също така, не исках да наранявам и теб. Твоето присъствие тук ще бъде сметнато за неприлично, меко казано. Лъжата разреши и двата проблема.
— Неприлично? — Тя го погледна недоверчиво. — Благоприличието е най-малката ми грижа. Ти знаеш защо съм тук. Никак не ме интересува какво ще си помислят твоите приятели.
— Но мен ме интересува — тихо възрази той. — И се мразя за това. Не знам защо, но ме интересува. Нима мислиш, че на мен ми харесва да бъда точен, ограничен и предвзет като някоя стара мома?
Тя го погледна разчувствана.
— Няма да позволя това…
Тогава изведнъж й стана ясен смисълът на неговите думи и тя избухна в смях. Той се намръщи.
— Аз не виждам нищо забавно.
— Просто си представях как се държиш в балната зала. — Тя поклати глава. — Наистина, не мисля, че ти си способен на превзетост, Джеърд.
— Господи, искрено се надявам, че не съм способен на това. — Той се усмихна малко накриво. — Може би не избрах правилно думите. — Той бързаше да се възползва от нейното омекване. — В това да помогнем на Жозет, няма нищо лошо. Ще продължиш ли да играеш ролята си?
Тя се замисли.
— Ако не се окаже много трудно. Този бал, на който обеща да присъстваш…
— Е, след повече от месец — довърши той изречението. — Кой знае какво може да се случи дотогава! Ако си все още тук, ние просто ще измислим причина, за да отклоним поканата.
Ако все още беше тук.
Думите й дадоха повод да се почувства самотна отново. Проява на глупост. Ако не беше тук, щеше да бъде на път към Франция и към татко. Или пък и двамата щяха да бъдат на някой кораб, плаващ за Хаваите. И двете пътувания щяха да й доставят пълно задоволство. Тя кимна.
— Много добре, ако и Лани е съгласна.
— Не мисля, че ще имаме някакви затруднения с Лани. — Той се колебаеше. — Защо ме гледаш така? Какво не е наред?
Интимност. Смях. Усложнения. Всичко онова, което беше избягвала, докато бяха на кораба. Всичко това никак не беше наред. Изведнъж се почувства безпомощна.
— Нищо — прошепна тя.
Обърна се и побърза да се отдалечи от него.
Каси заведе Жозет да се срещне с Лани в библиотеката на другия ден, преди да отидат на езда.
— Горгоната не бива да те вижда — каза Жозет веднага и поклати глава, за да подсили думите си. — Не бива да те вижда дори от цяла миля разстояние.
— Горгоната? — попита Лани.
— Лейди Каръдайн.
— О, да, Каси ми разказа за нея. Сигурна съм, че да я наричаш Горгона е малко жестоко.
— Всъщност жестоко би било за истинската Горгона.
Жозет направи кратка пауза и после рече:
— Каси ми каза, че си готова да ми помогнеш. Аз… ти благодаря.
Лани тихичко се засмя.
— Защо да не ти помогна, след като помощта се състои единствено в това да не се срещам с онази неприятна личност и най-вече да не й казвам, че си я излъгала? Вярно е, че предпочитам да не лъжа, но това не е грях.
— Ние отиваме да яздим — каза Каси. — Ще дойдеш ли с нас, Лани?
Лани поклати глава.
— Ще остана тук до огъня. За мен е прекалено студено.
— Въобще не е студено — каза Жозет. — Снегът ще падне чак след два месеца.
— Сняг? — Лани потрепери. — Чела съм за снега, но мисля, че ще е по-добре да го гледам през прозореца. Въпреки че Каси си спомня за него с удоволствие.
— На вашия остров не вали ли сняг? — попита Жозет. — Колко странно.
— Никак не е странно. — Лани се усмихна. — Ще трябва да дойдеш някой ден и да видиш колко красива е нашата земя.
— Може би — отговори Жозет. — Но Каси казва, че там няма такива прекрасни коне.
— Това не е добре, съгласна съм — сериозно отговори Лани. — Много по-лошо от вашето изобилие от сняг.
— Присмиваш ли ми се?
— Да.
— Не харесвам хората, които се присмиват на другите.
Жозет се сепна, а после недоволно рече:
— Но ти дължа благодарност за помощта, която ми оказа срещу Горгоната. Можеш да ми се смееш, щом така искаш.
— Само с много добри чувства — нежно възрази Лани. — Смехът е лекарство за душата. Без него светът би бил много тъжен.