— Роуз Уинтръп — най-добрата шивачка в Корнуол. Уши първия ми чифт панталони. — Тя направи гримаса. — Тя не беше съгласна, не ги одобряваше, но Джеърд я убеди.
— И тя ще ми ушие чифт панталони? — попита Каси.
— И няколко рокли.
— Нямам нужда от рокли.
— Джеърд мисли, че имаш. След като те видях снощи на вечеря, и аз мисля така.
— Ще взема панталоните, но…
— Нищо няма да ти стане, ако приемеш няколко рокли — прекъсна я Лани. — И на мен ми омръзна да те гледам в дрехите, които Клара е избрала за теб.
— И какво ще си помислят хората, които се отбиват на посещение при Джеърд? — попита Жозет. — Няма да повярват, че Джеърд разрешава на една роднина да приема гости в тези отвратителни дрехи. Те са ужасно старомодни, а Джеърд има обширни познания за гардероба на жените.
Каси въобще не се съмняваше в това.
— Тогава ще се крия в конюшнята.
Лани се усмихна и поклати глава.
— Не бъди глупава.
Да, тя наистина се държеше като глупачка. Няколко рокли не биха променили нещата. А спорът само би придал тежест и значение на действията на Джеърд.
— Добре, но ако ушият рокля и на теб.
— Разбира се — каза Лани и започна да се изкачва по стълбите. — Дори няколко. Ще използвам по всички начини, които ми се предоставят.
Такова трябваше да бъде и нейното становище, помисли си Каси. Но всеки път, когато уж го използваше, тя все повече навлизаше в живота му.
— Ще видиш, няма да има никакви проблеми — каза й Жозет. — На теб няма да се налага да вземаш никакви решения. Джеърд вече й каза какво иска.
Жозет хвана Каси за ръката и я задърпа нагоре по стъпалата.
— А и ще харесаш Роуз. Тя шие много бързо и много ще внимава да не те убоде с някоя карфица.
— Това наистина звучи окуражаващо — каза Каси. — Ще ми бъде трудно да яздя Капу с набоден от карфици задник.
Следващата седмица за Каси пристигнаха два чифта панталони, ризи и жакети. Роклите бяха готови три седмици по-късно. Четири от прекрасните одежди бяха в пастелни тонове. Петата рокля беше в яркочервено. Жозет поклати глава.
— Не можеш да носиш тази. Тя е прекалено… прекалено смела. За какво ли е мислил Джеърд?
Тя знаеше точно за какво е мислил Джеърд. Искаше роклята да й напомня за нощите, прекарани в неговата каюта. Мълчаливо уверение, че той не е забравил намерението си да я върне в леглото си. Тя гледаше роклята с невиждащи очи, а спомените се връщаха и изпълваха съзнанието й.
— Каси?
Жозет я гледаше, озадачена. Каси отдели поглед от роклята.
— Рядко имам представа за какво мисли Джеърд. — Тя бързо сгъна роклята и я пъхна зад другите дрехи в гардероба, където никой не можеше да я види. — Но ти си права. Тя наистина е прекалено смела.
— Изглеждаш много спокойна. Къде е Каси? — попита Брадфорд и влезе в библиотеката, натоварен с поднос чаши и чайник.
— Къде е тя обикновено? — Лани вдигна поглед от книгата си и се усмихна. — Навън, на езда с Жозет.
Той постави подноса на масата пред нея и зае отсрещния стол.
— Добре. Значи аз ще разполагам с теб цялата.
Той й наля чая, после добави млякото и две бучки захар. Знаеше, че тя предпочита чая си така. Винаги всичко помнеше. Още от първия ден преди няколко седмици, когато беше дошъл да я търси в библиотеката, той все повече и повече се вмъкваше в живота й. Понякога оставаше само час, друг път вземаше книга и се сгушваше до огъня и оставаше, докато стане време да се преобличат за вечеря. Отначало неговото непрекъснато присъствие я караше да се чувства неудобно, но постепенно свикна с него.
Той наля чай и на себе си и отпи една глътка.
— Знаеш ли, това започва да ми харесва. Не бях и сънувал, че ще свикна с тази билкова отвара.
Тя се усмихна.
— Но той не ти харесва толкова, колкото твоето бренди?
— Да, не е питието, което бих избрал. — Той се облегна удобно назад. — Но ако намекваш, че съжалявам, задето вече не пия, знай, че това не е така. Аз съм напълно компенсиран за липсата на брендито. — Той започна да я изучава с поглед. — Днес си много красива. Харесвам те облечена в жълто.
— Така ли? — Тя направи пауза, а после преднамерено каза: — И Шарл ме харесваше в жълто.
Брадфорд се взря в кехлибареното питие в чашата си.
— Но не те е харесвал толкова, колкото те харесвам аз. — И рязко смени темата: — Възмущаваш ли се от Жозет?
Тя го погледна шокирана.
— Аз много харесвам Жозет.
— Всички харесват Жозет. Не това те питах. Възмущаваш ли се от нея?
— Защо да се възмущавам?
— Каси, изглежда, прекарва с нея повече време, отколкото с теб.
— Аз не съм ревниво дете — каза тя рязко. — Съвсем естествено е Каси и Жозет да търсят компанията си. И двете са луди на тема коне, и двете са почти на една и съща възраст, и имат много сходства в характерите. Разбира се, аз не съм възмутена.